Беше принуден да гледа как побеснелите му сънародници насичат стрелците, отмъщавайки за изпозастреляните си другари. Огньовете бяха трудни за погасяване, тъй като реката се намираше почти на левга разстояние от тях. Според главния чиновник на Инструър, почти половината коли на обоза бяха унищожени.
А бройката на брудуонците си изглеждаше същата. Стратезите на Лийт го увериха, че това не било така, че те също понасяли загуби и вече били намалели с една трета. Умът на младежа сякаш по своя воля обработваше бройката: може би бяха останали тридесет и пет хиляди брудуонци — стига да не бяха получили подкрепления, това го тревожеше непрекъснато.
От своя страна фалтанците не бяха получили подкрепления, надали и щяха да получат скоро. Бойците на Сариста щяха да пристигнат — Лийт бе получил уверения — само че те или трябваше да прекосят Дълбоката пустиня, или да плават до Инструър. Дори и ако саристанският владетел бе започнал да събира армия веднага, щяха да минат много месеци, преди бойците му да бъдат съзрени на бойното поле. Немохайм нямаше да изпрати войска, същото се отнасяше и за Фирейнс. Но пък и двете кралства бяха тъй далече, че помощта им така или иначе не би била от полза. Същото важеше и за Плоня, откъдето имаше по-голям шанс да пристигнат подкрепления. Лозианите? Дали уодранианците щяха да се спуснат върху брудуонската армия, стрелвайки се от хълмовете си като лавина? Онези, които ги познаваха, казваха, че тези диваци са прекалено малобройни и не проявяват интерес към делата на Първородните. Кои други? Може би народът на Пей-ра…
Тук Лийт стисна юздите. След бавното изкачване в продължение на няколко минути, пътят сега поемаше рязко надолу. За момент конят се възпротиви, сетне се подчини. Небеса! Островитянският навигатор му бе обещал хиляда бойци в замяна на Астареа, а Лийт се бе съгласил сделката да бъде скрепена на трапезата. Което така и не се състоя. Как бе могъл да допусне подобно недоглеждане? Вече можеше да си го представи — търпеливо изчакващия островитянин, лишен от достъп до Инструър, докато накрая му е било казано, че Лийт е заминал. А може би мъжът дори е стоял сред тълпата, изпращала Стрелоносителя? Хилядата бойци щяха да останат на островите си, а народът на Пей-ра никога нямаше да се завърне в Астареа.
В този момент край него започнаха да се процеждат рицарите, понастоящем наброяващи не повече от осемдесетина и около петдесет оръженосци. Конете им изглеждаха измършавели. Лийт им даде знак да спрат.
— Сър Амасиан сред вас ли е? — провикна се той. Хубав завършек на противния ден щеше да бъде възрастният боец също да се намира сред убитите.
— Да — отвърна глас. Един конник се отдели от групата.
— Бих искал да разговарям с вас, ясновидецо — каза Лийт любезно. Сър Чалкис кимна и стисна обвитата в ръкавица ръка на другаря си. След миг рицарите вече продължаваха надолу.
— Ще ги настигна по-късно — тихо каза рицарят. Изглеждаше неимоверно изтощен.
— Как протича битката? — поинтересува се юношата, все още огорчен от грешката, която бе допуснал.
— Битката е ужасяващо място — отвърна старецът, повдигнал забрало, за да улесни поне малко напрегнатото си дишане. — Всяка смърт ме покъртва и разстройва, без значение от чия страна е погиналият. Понякога ми е трудно да повярвам, че това е волята на Най-възвишения. Мисля си, че би било по-добре да оставим брудуонците. Но пък и зная, че това не е така, че множество героични дела биват изпълнявани ежедневно. Стрелоносителю, това не е за мен! Трябваше да остана в замъка си, дирейки напътствието на Бога!
— Ала сте тук и можете да ми бъдете от полза. — Лийт замлъкна и се обърна на север, следвайки примера на рицаря. От високата позиция, на която се намираха, можеха да съзрат обширната долина. Може би половин левга обхващаше видимостта. Гаснещото слънце отправи последните си лъчи към поселището. Младежът и рицарят се удивиха едновременно. И двамата знаеха какво виждат.
От селото се издигаше дим. Склонът зад него бе почернял от брудуонци. В основата на димните стълбове блестяха пламъци. Тъмни фигури се движеха сред тях, понесли факли. Огънят се протегна към чернеещото небе. Двамата можаха да чуят писъци.
— Не мислех, че ще си правят труда да нападат такова малко поселище — прошепна Лийт. — Ние ги предупредихме. Умолявахме ги да напуснат.