Когато се опомнихме, брудуонската армия вече бе подсилена от завръщането на бойците, разпръснати от стихията. Кърр ни увещаваше да спасим обградените от брудуонците, но Хал посъветва друго. Брат ти говори с някои от магьосниците сред нас — оказа се, че са много повече, отколкото мислехме, някои до днес дори не знаеха за силите си — и заедно те изплетоха магическа мрежа, която ни скри от очите на брудуонците.
Фемандерак направи крачка напред, втренчен:
— Мрежа на стаяване? Били сте скрити под Мрежа на стаяване? Хаутий пише за подобно нещо, ала никой в Даурия не приема думите му за истина. — Тогава той присви очи. — Но… подобна мрежа би била видима за Рушителя. Неговите очи биха съзрели всяка илюзия, подготвена от Вода или Огън.
Индретт се засмя — красив звук на свежест.
— Прав си. Хал също каза това. Само че магьосниците, с които той говори, бяха фенни, фодрами и уайдузи. Тяхната магия съдържа Земя и Въздух. Очевидно Рушителят не може да я вижда. Нищо чудно Хал да ни е предоставил ключа към победата. Това можеше да се случи много по-рано, ако съветът му бе потърсен. — Индретт умишлено не поглеждаше към сина си.
— А къде са войниците в момента? — попита Лийт, по-рязко, отколкото бе възнамерявал. Нищо не го е спирало да дойде и да сподели предложението си. Колко ли животи са щели да бъдат спасени? Колко много изненадващи атаки бихме могли да нанесем…
Подозрението му към Хал припламна наново: защо другите отказваха да разберат?
— Все още са под мрежата и изчакват да премислим следващата си стратегия — отвърна майка му. — Ще те отведа при тях. По пътя ще помислим как най-добре да се възползваме от новото си преимущество.
Сто шестдесет и девет глави се сведоха като една, когато Повелителят на Брудуо, придружен от слугинята си, пристъпи сред тях. Пълно мълчание се разстла над бранното поле, докато черните ботуши тъпчеха земята. Пленените фалтанци биха взели чувството, обгърнало армията му за почтителност — но те бяха прекалено заети да изпитват ужас. Всъщност то бе отчасти възхита от мащаба на силата, която бяха съзрели, и отчасти страх от това, което можеше да се случи. Слугинята вървеше зад него с чудати стъпки — очевидно беше саката.
Неумиращият повдигна ръка към командира на Махди Дащ, показвайки с този поздрав, че е оценил усилията им. Тогава войниците изреваха името му, а той си позволи да се усмихне тънко.
— Подмазвачи — просъска глас зад него. — Просто ги е страх от теб!
Той се засмя дълбоко, а после рече:
— Все повече се убеждавам, че съм взел правилното решение с теб, Перло на севера. Ти прибавяш щипка пикантност към всичко.
Но въпреки това Рушителят стисна ръка. Момичето рухна и започна да се гърчи в калта.
Неумиращият се обърна към бойците си, поздравявайки ги за проявената храброст в неблагоприятни условия. Отдели известно време да опише западните земи, обяснявайки, че ще могат да придобият за себе си земите на всички, които са се изправяли срещу им до този момент — и занапред. Сега щели да напуснат долината, за да поемат към Инструър — градът щял да бъде изцяло брудуонски от мига, в който портите му се разтворели. Но първо щели да се заемат с малко екзекуции и фалтанската капитулация.
Под спускащата се нощ брудуонците преместиха лагера си в центъра на бойното поле. Войници се заеха да погребват брудуонските мъртви, оставяйки хълмовете покрити с фалтански трупове. Шест далеч по-зловещи ями бяха издълбани непосредствено край стана. В тях бяха забити шест кола. Бяха насечени и клони — от дъба, издигащ се в центъра на долчинка, намираща се недалеч от лагера.