Същата вечер, след оскъдна вечеря, скалъпена от малкото налични припаси, малко над двадесет хиляди фалтански бойци поеха на запад. Те бяха изникнали от малка долина, разположена на около левга от скалата, върху която бе стоял Лийт.
Ратниците се движеха бавно, много бавно, защото знаеха, че разгърнатата над тях мрежа не спира звуците. През цялата нощ те пристъпваха напред, редици инструърски войници, поведени от объркания началник, следвани от лозианската армия — тя наброяваше над пет хиляди бойци, а урусите им също бяха оцелели. В края на процесията крачеха оставащите воини на Сна Вацта. Случваше се фалтанците да се натъкнат на брудуонски патрул, който биваше унищожен с безмилостна ефикасност: не биваше да допуснат вражеските командири да чуят слухове за невидима армия.
Точно преди зазоряване Лийт и пълководците излязоха изпод прикритието на Мрежата.
— Ще се приближим към брудуонците под предлог, че идваме да обявим капитулацията си — обясни Индретт. — Те ще приемат, че ние сме всичко, което е останало. Може да изпитат съмнения, особено ако са наблюдавали бойното поле внимателно, но е малко вероятно да очакват замисъл като нашия.
След минути вече бяха съзрени. Смугъл офицер препусна до тях, последван от група стрелци с готови лъкове.
— Ние сме армията на Фалта — обяви Лийт, протягайки Стрелата напред. Тесните очи на офицера се разшириха значително. — Тук сме, за да обсъдим условията на предаването си с твоя господар.
Сред групата се намери преводач. Офицерът изпрати друг от хората си към разположените в далечината палатки. Скритата зад Лийт армия изчакваше: напрегната, но напълно тиха. За да прикрият евентуален неволен шум, младежът и спътниците му пееха тихо, привидно за да се утешат.
Скоро към тях крачеше висок мъж в черна роба. Можеше ли това да е Рушителят? Не, мъжът имаше две ръце.
— Повелителят на Фалта и Брудуо ще приеме капитулацията ви — изхриптя той. — Няма да има условия, различни от неговите. Приемете това или ще бъдете посечени на място.
Очите му внезапно се присвиха. Той се огледа. Лийт не бе чул нищо, което да оправдава подозрение, но може би този мъж притежаваше някаква специална сетивност… А може би скритите фалтанци се бяха издали по друг начин… Само че високият не можеше да си позволи да кара господаря да чака.
— Ще изслушаме господаря ти — внимателно отвърна Лийт. Отговорът се състоеше в рязък жест, указващ, че трябва да го последват.
Сега настъпваше най-големият риск. Ако някой се опиташе да последва малкия отряд на Лийт, замисълът щеше да бъде разкрит.
Фалтанската армия трябваше да се прокрадва напред. Колите бяха смазани, около муцуните на животните бяха омотали парцали, някои от бойците дори стъпваха боси. И въпреки това мнозина ратници се страхуваха. Някои се опасяваха, че биенето на сърцата им може да бъде чуто. Ръмжаха стомаси, една-две кихавици бяха потиснати. Близо до края на редиците един войник рухна, ранен предишния ден, но прекалено горд, за да признае раната си. Други двама се спънаха в тялото му — последвалият звук им се стори оглушителен сред утринния покой, но водачът не се обърна.
Най-сетне Лийт и придружаващите го се изправиха в центъра на долината. Брудуонският лагер заемаше изненадващо малко място, но съдържаше предостатъчно бойци, за да залее малката група командири. Една голяма палатка бе разпъната пред останалите, а точно пред нея се издигаха шест клади — три от лявата й страна, три от дясната. Фалтанците изчакваха, съзнавайки, че армията им е спряла на няколкостотин крачки зад тях, точно извън обсега на вражеските лъкове.
Сенките бавно се отдръпнаха от тях с издигането на слънцето. Чакането продължаваше. Брудуонските войници наизлизаха от палатките и започнаха да раздигат лагера. Войници с кафяви наметала и пъстроцветни нагръдници се строиха зад голямата палатка. Те се подреждаха по цветове и зачакаха търпеливо. Сутрешната мъгла се отдръпна от долината и Индретт можа да усети топлите лъчи на слънцето върху гърба си. Милувката им я радваше, макар краката вече да започваха да я болят. Най-сетне, помисли си тя с ирония, дните във фирейнския царски двор донасяха някаква полза. Неподвижното чакане трябва да беше далеч по-мъчително за скритите войници. Тя се надяваше изчакването скоро да приключи. Дали просто не трябва да атакуваме, без да ни е грижа какво ще каже Рушителят? Тази мисъл едва бе споходила ума й, когато платнището на палатката се разгърна и шест оковани фигури бяха отведени към кладите.