— Прояден от злоба човек — просъска тя в ухото на съпруга си. Зад нея Модал отвърна:
— Прави това, за да ни пречупи. Нека не разкриваме силата си преждевременно. По-късно ще плачем за тях.
Шестимата мъже бяха непознати за Индретт. По облеклото им личеше, че са от Деювър и Строукс. Тя прехапа устна — с тази си постъпка Рушителят искаше да подчертае безсилието им. Жената искрено се надяваше, че кралят на Строукс, принуден да остане със скритата армия, няма да реагира на това, което предстоеше да се случи.
Платнището бе отметнато отново, този път от далеч по-внушителна фигура, следвана от слуга, по-дребен. Всички погледи се насочиха към изникналия. Не беше нужно да поглеждат към ръката без китка, за да знаят кой е.
Лицето му беше по-удължено от обичайния фалтански лик, елегантно, без да е наистина красиво, с добре оформена брадичка и тънки устни. Напомня ми на Фемандерак, помисли си Индретт и в следващия миг се сети, че Рушителят идваше от родния град на философа. Прилича на него, но е по-студен… като глетчер, надвиснал над село, което се кани да смаже.
Една ръка. Липсващата китка бе откъсната от същата стрела, която синът й държеше. Дали Джугом Арк щеше да реагира на присъствието на някогашната си жертва? Тя все още пламтеше, обвита в огън, но не изглеждаше да разпознава Рушителя.
— Добре дошли, мъже и жени от Фалта — произнесе мъжът с дълбок, изискан глас. Обогатен със словоплетство, разбира се, осъзна Индретт. Но Модал ги бе посъветвал как да се защитят. Не се съпротивлявайте директно на влиянието. Оставете го да мине край вас. — След миг ще ми предоставите стрелата си, която от този ден ще символизира триумфа ми над замислите на Най-възвишения. Ще бъдете взети в плен, където съизмерността ви спрямо условията на новата Фалта ще бъде преценена. Повечето от вас, сигурен съм, ще съумеят да ме убедят, че ще отговарят на дребните ми изисквания.
Индретт направи крачка напред, с което накара Рушителя леко да се свъси. Той бе очаквал момчето да говори от името на фалтанците.
— А ако откажем? — попита тя. Думите едва се отрониха от гърлото й. Разговарям с Неумиращия! Откъде намирам сила? — Тогава какво?
Неумиращият се изсмя — а слугинята зад него захапа юмрука си. Това движение би накарало фалтанците да я разпознаят мигновено — стига да гледаха нея, а не мъжа пред себе си.
— Тогава? След като съм ви стъпкал до осезание единствено на чиста болка, ще сторя същото с цяла Фалта — процеди ледно, с променен глас. — Не се лъжете! — ревна внезапно Рушителят. — Мога да избера да насъскам такава разруха, че бъдещите пътешественици няма и да подозират някогашната обитаемост на тези земи! Или — продължи той, отново овладял гласа си — мога да поставя фалтанци да управляват от мое име и да се завърна в Брудуо, доволен от демонстрацията си пред два континента, че аз, а не Най-възвишеният, съм най-голямата сила в света. Коя от тези алтернативи ще избера силно зависи от степента на сътрудничеството, което ще получа днес. Е, предавате ли Джугом Арк, а с нея и властта над Фалта?
Индретт направи крачка напред. Беше трудно. Сякаш пристъпваше срещу огромна вълна.
— А можем и да се бием за нея — каза тихо тя.
В този миг мрежата изчезна. Четиридесет хиляди фалтански войници изникнаха насред долината. Лозианските магьосници бяха създали илюзия, удвоила бройката на войската. Надяваха се, че тя ще заблуди дори острия взор на врага им. Удивени и разтревожени възклицания се отрониха откъм хилядите брудуонци — до вчера смятали, че са излезли победители от сражението, днес отново се изправяха пред превъзхождаща ги армия. Фалтанските пленници шумно изразиха радостта си от неочакваната поява.
Докато бе изричала думите си, Индретт бе вперила очи в тези на Рушителя. Лицето му не показваше никаква промяна. Не би ли трябвало той също да се изненада? Освен ако не е знаел за измамата им и не е подготвен. Или… нова мисъл изникна в ума й. Може би ние не сме единствените, които сега си служим с илюзия. Това може да не е истинското му лице.
— Както виждаш, още не сме готови да се предадем — изрече тя със специфичния диалект на северна селянка, за да го вбеси още повече. — Може би си склонен да отправиш ново предложение. В противен случай ще се подготвим за нов сблъсък с армията ти, чийто изход далеч не е толкова сигурен, колкото би ти се искало. — Индретт се усмихна, а после, сякаш това й бе хрумнало току-що, добави: — И ще сториш добре да махнеш тези глупави клади. Никого не впечатляваш с нелепите си прояви на жестокост.