Тя скръсти ръце, приключила с мъмренето си.
Все още нищо не трепваше по лицето — явно самоконтролът му беше забележителен. Но пък е разполагал с две хилядолетия, през които да се упражнява.
— Безизходно положение — рече Неумиращият с каменен глас. Гласът му го издава, помисли Индретт. — Тогава какво ме спира да наредя на армията си да изтласка в реката жалките ви остатъци. Или — споходи го нова мисъл — да заплаша да убия шестте хиляди пленници, освен ако не се оттеглите? Несъмнено бихте искали да запазите поне частица от достойнството си?
Индретт му се усмихна, възнамеряваща да запази снизходителния тон и небрежността.
— Ако аз бях безмилостен и зъл предводител на дивашка орда, на първо място бих се погрижила да разполагам с достатъчно войници за опустошаването на Фалта — каза тя. — Нападнеш ли ни сега, съществува вероятност да победиш. Но няколкото стотици оцелели, които ще ти останат, ще паднат лесна жертва на следващата бойна част, срещу която се изправиш. Или си мислиш, че това е всичко, което можем да съберем срещу теб? Ние сме само първата вълна. Дори и в този момент още войници се приготвят да поемат на изток, а кораби от южните кралства спират край брега на Инструър. Помисли внимателно над думите ми. Единствената ти надежда за победа е да си тръгнеш от това място с цялата си войска, което ще откриеш, че е трудна задача, защото си човек, който не може да овладее гордостта си.
Индретт му се усмихна сияйно, все така наблюдавайки очите му. В тях блестеше неистова злоба. Иска му се да откъсне сърцето ми с голи ръце.
— Затова, хилядолетен мъдрецо, чуй съвета на една четиридесетилетна селянка. Събери изнурените останки от армията си, като не пропускаш и унизената си репутация, и поеми на изток. Бихме могли да те разтушим отново, когато обмислиш плана си по-обстойно.
Лекото изпъване на устните изчерпваше признаците, че думите й са му повлияли. Някой определено ще страда от гнева му, помисли Индретт с отврата. Само се надявам да не сме ние.
— Както казах, безизходно положение — рече Рушителят. — Аз отправих предложение, вие също. Обмислете думите ми. Няма да чакам дълго.
Подготвил е някакъв друг план, разбра Индретт. Колкото и да сме го смутили, силата е на негова страна и ще трябва да изчакаме следващия му ход.
Следващият ход не закъсня.
— Сине на Манум! Сине на Манум! — прогърмя глас, накарал фалтанските предводители да излязат от набързо издигнатата палатка. — Ела и се изправи срещу мен, сине Манумов!
Рушителят стоеше на далечния ръб на малка долчинка, намираща се на известно разстояние от шатрата му. Приближилите се фалтанци видяха, че той вече не е облечен в сива роба, а носи броня.
На главата си бе сложил шлем. На дясното бедро на Неумиращия висеше сребърна ножница, от която той изтегли меч със закривен връх.
— Какво прави той? — попита Лийт.
Манум отпусна ръка върху рамото му.
— Ако не се лъжа, майка ти е изпълнила задачата си далеч по-ефективно, отколкото можехме да очакваме.
— Това добре ли е? — попита Лийт, объркан. Баща му го погледна за момент, после стисна рамото му.
— Не, Лийт — бавно каза Търговецът. — Не е добре.
— Сине Манумов! — провикна се отново Рушителят, подавайки шлема си на слугинята, която бързо го остави на земята. — Сине на Манум! Отзови се на предизвикателството ми или остани вовеки помнен като страхливец!
— Върви и виж какво иска — прошепна му Кърр. — Но бъди внимателен. Магьосниците ни са готови, но намесата им ще ни коства мнимата армия.
Лийт излезе напред. Коленете му трепереха, а пламъкът в ръката му пулсираше с туптежа на сърцето му.
— Какво искаш? — Гласът на юношата звучеше леко пресипнал: заради страха.
— Ето какво предлагам, за да запазим честта си и доведем войната до край. Слушай добре, защитнико на Фалта, защото ще отправя предложението само веднъж. — Неумиращият извиси глас, отнасяйки с магия думите си до двете армии: брудуонците и техните фалтански пленници, до самите фалтанци и лозиани. — Чуй! Аз, Неумиращият, Повелител на Брудуо, предизвиквам сина на Манум, фалтанския Търговец и понякога гост в Андратан. Нека нашият двубой разреши бранния спор! Ще бъде изречена Истинна магия, която ще обвързва двете армии с резултата от сблъсъка ни. Ако победата бъде на страната на Манумовия отрок, силите на Брудуо ще отдръпнат желанието си за фалтанските земи, сега и завинаги, и ще поемат на изток още преди да се е стъмнило. Декларация за оттегляне ще бъде подписана между предводителя на Махди Дащ и Стрелоносителя, така Истинната магия ще бъде скрепена. Но ако Повелителят на Брудуо се докаже като по-силен, фалтанските бойци ще се разотидат по домовете си — с изключение на командирите им, които ще останат в плен. Тогава магията ще бъде скрепена с Декларация за предаване, подписана от Неумиращия и командира на фалтанската армия. Неумиращият ще получи власт над Инструър. Ще получи и правото да събира данък от онези земи, чиито бойци присъстват тук. Така ще се реши войната ни!