Магията затихна. Рушителят насочи цялата сила на погледа си към фалтанците.
— Ако те надвия, сине на Манум, ще взема жената, която тази сутрин говори от твое име, и ще я направя своя лична слугиня. Нейната предшественица вече изчерпа полезността си.
Отново захапването на юмрук. Този път хауфутът разпозна стоящата зад Рушителя девойка, разбра и какво й е било причинено, но с огромни усилия съумя да потисне изтерзания си вик.
Омразната фигура се изправи в цял ръст.
— Можеш да използваш каквото оръжие пожелаеш, включително стрелата, която държиш в ръката си. Същото важи и за мен. — Неумиращият замълча. Лийт отново усети магия да се раздипля във въздуха. — Е, приемаш ли? Или и от това предизвикателство ще избягаш, както избяга от армията ми? Какво решаваш, сине Манумов?
— Аз…
Заекващият му отговор се разнесе над долината. Един гарван, кацнал на дървото между тях, сепнато разпери криле. Над четиридесет хиляди уши очакваха отговора му.
— Ще обмисля предизвикателството ти — отвърна накрая Лийт. — Ще имаш отговора ми до час.
— Добре — отвърна Рушителят, поръбил думата със смях. — Давам ти съвет като един воин на друг. Не изчаквай прекалено дълго, за да дадеш отговора си: отлагането ще те лиши и от малкото храброст, която притежаваш.
И той се смя дълго, подплашвайки гарвана, който полетя и изчезна зад хълмовете.
Лийт проследи полета му с копнеж. Нему също се искаше да избяга тъй лесно.
— Ще се поразтъпча, за да помисля — изтъкна Стрелоносителят сред бурята протести.
— Това е капан — настояваше Фарр. — Нима мислиш, че Рушителят би предложил предизвикателство, което има вероятност да изгуби?
— Не е типично за теб да отбягваш битка — мрачно отговори Лийт. — Що за съвет ми отправяш сега?
Героят от Просеката се навъси.
— Никога не бих се впуснал в невъзможна битка… — Той замълча сред нервен смях, защото в първата битка срещу брудуонците бе сторил точно това.
— Трябва да се бие — каза Кърр. — Защо иначе неговата ръка донесе Джугом Арк?
— Да не казваш, че трябва да се уповаваме на Бога? — остро рече хауфутът. — До този момент не съм видял доказателства за помощта му, само доказателства за противното. — Той прехапа устна, защото за малко щеше да се изтърве за видяното.
— Трябва да бъдем реалисти. Възможно е да правим избор между една жертва и всички ни. — Началникът на стражата прокара уморена ръка по лицето си. — Виждал съм момчето да върши чудни дела. Разделянето на Алениус, намирането на Стрелата, битката за четирите палати. Склонен съм да се доверя на поверената ни сила.
— Какво смята Хал? — каза Фемандерак. — Той е от членовете на първоначалната Компания и препоръките му често са мъдри. Сега съветът му би ни бил от голяма полза.
— Няма го — отвърна разтревожено Индретт. — И не знаем къде е. — Тя въздъхна. — Страхувам се, че моите думи ни докараха до това положение. Ако нечии други ръце държаха Стрелата, щях да ги посъветвам да рискуват. Но тези ръце носят моята кръв, затова не искам да правят това.
— Благодаря ви, че споделихте мислите си с мен — учтиво каза Лийт, с бледно лице. — Но бих искал сам да взема решението си. Възнамерявам да се усамотя, за да помисля. Джугом Арк ще ми бъде достатъчна защита.
— Ами ако същинският замисъл е точно такъв — да те подтикне да се разхождаш сам? — попита Ейксхафт. — Не е ли глупост да се разхождаш сам и беззащитен сред места, където може да патрулира врагът?
— Не съм беззащитен — отвърна Лийт. Джугом Арк усили пламъка си, карайки приятелите му да отстъпят встрани. — Добре, ще взема със себе си придружител. Лозиан, за да има кой да отнесе Стрелата, ако все пак ми се случи нещо.