Аз съм безсмъртен, напомни си той. Дарен съм с живот. Не може да вкуся смърт. Заплатих за това с дясната си ръка.
Неумиращият си спомняше годините на младостта си в Дона Михст — и неудовлетворението от начина, по който Първородните се придържаха към всяка повеля на закона. Защо ни е даден Огънят на живота, заедно с цялата прилежаща му мъдрост, ако не да си създаваме сами закони? Никой не бе могъл да му отговори задоволително на това питане. Тогава бяха дошли годините дирене, през които обхождаше света в напразно търсене на отговори. В крайна сметка ги беше открил в самия себе си. Копнежът му по знание му бе коствал десницата.
В последно време се питаше дали самият той не е започнал да изпада в същото самодоволство, за което бе презирал съгражданите си от Дона Михст. Щеше ли да дойде ден, в който някой млад рискуващ ще го прогони от Андратан и ще го остави да си ближе раните и да си спомня за дните на отминала слава, захвърлен в някоя пещера?
Не, беше време да рискува. Но за да бъде сигурен в успеха, Неумиращият започна да се обгръща в заклинания, изричайки думите едва доловимо…
… и заради това не чу приближаващите се стъпки, докато от другата страна на долчинката не се провикна глас.
— Желаеш да се изправиш срещу сина на Манум, Неумиращи?
Гордата глава на Рушителя се повдигна — насреща му стоеше самотник.
— Какво искаш? — изръмжа той, ядосан, че е бил прекъснат. Възнамеряваше да убие досадника, но в следващия миг премисли и реши да изчака. Може би това беше пратеник.
— Попитах те дали си готов да се изправиш срещу сина на Манум. Аз съм Хал Манумсен, по-голям брат на Стрелодържеца. По закон аз съм този, комуто се пада да се отзове на предизвикателството ти. Древният закон за първородството налага, че не можеш да се сражаваш с Лийт, освен ако първо не си надвил мен. Зная магиите, с които си послужи в оформянето на предизвикателството. Зная, че то не може да бъде оттеглено или променяно, а само отхвърлено. И, както виждаш, не го отхвърлям.
Що за номер беше това? Но тогава Рушителят си припомни в каква форма бе отправил предизвикателството и какви обвързващи думи бе изрекъл. Младежът беше прав.
— Но ние не сме равностойни — гладко изрече Неумиращият. — Аз имам само една ръка, а ти имаш две.
— Брат ми също има две ръце, но ти възнамеряваше да се сражаваш с него. А в този момент използваш силата си, за да ме прецениш. Изненадва ли те това, което виждаш?
Хал зачака. Очите на Неумиращия действително се разшириха от изненада.
— Силен в Огъня и във Водата — промълви Рушителят. Тънки нишки съмнение започнаха да обвиват душата му. Как е възможно това? Но той не допусна съмнението. — Обаче ти си сакат.
— Да. Двубоят ще бъде равностоен.
Гласът на младежа беше силен, нетрепващ, без следа от страх. Нямаше място, където магията на Рушителя да се вклини. Той бе разгърнал заклинанията си из долината, готови да впримчат всеки, изразяващ и най-малкото съмнение или страх.
— Така да бъде. Ще се сражаваме, а после аз ще взема брат ти и ще го направя своя дясна ръка, както е орисано от хилядолетие. Изучавал съм пророчествата — изглежда по-внимателно от мъдреците на Фалта, ако съдя по снощното обявяване на победа. Ще го превърна в мой слуга, който ще ми служи вярно. Спътниците ти ще дойдат ли да гледат как умираш — или те изобщо не знаят, че се явяваш? — Тогава Рушителят се засмя, разпознавайки последния отчаян гамбит на почти сразена армия. Това бе достатъчно да прогони съмненията му. — Ще умреш сам и неоплакван, а мършата ти ще нахрани птиците!
— Приемам предизвикателството ти — изрече Хал и използва магията си, за да обвърже думите. — Като най-голям син на Манум и негов наследник, приемам предизвикателството, отправено от Неумиращия, включително и условията, които го съпровождаха. Тази Истинна магия обвързва казаното!
Щом изрече тези думи, младежът пристъпи в долчинката. Рушителят също пое надолу, синхронизирал крачките си с неговите.