— Не вървиш като сакат — отбеляза Неумиращият, докато двамата се приближаваха.
— Не и днес — мрачно отвърна Хал.
Някъде иззад него прозвуча крясък — Ахтал бе открил заблудата на господаря си, но вече беше прекалено късно. Никой не можеше да се намеси.
Тема на разговора във фалтанската палатка бе станало прекалено дългото време, необходимо на Лийт да вземе решение. Хауфутът бе излязъл, за да му каже, че часът е почти изтекъл и че Скоро ще трябва да даде отговора си. Останалите също ставаха нетърпеливи, измъчвани от напрежение.
Внезапно нещо се удари в една от стените на палатката и дълбок глас с акцент извика:
— Хал! Хал се бие с Рушителя!
Ахтал се измъкна от плетеницата плат и животинска кожа, сетне повтори вика си пред смаяната група.
— Елате! Елате бързо! Той ще умре!
Само след секунди фалтанските предводители стояха на ръба на долчинката. Над нея се бе разстлал сияещ слой сини и жълти нишки светлина. Ахтал вече два пъти бе опитал да го разкъса с тялото си, но биваше отхвърлен.
— Това е Истинната магия — каза Фемандерак. — Халконис пише, че тя запечатва сражаващите се против външна намеса и остава до края на предизвикателството. В този случай той ще настъпи със смъртта на единия от бойците. — Той въздъхна и тъжно се обърна към Ахтал. — Смятам, че Рушителят би приел, ако Лийт се предаде. Но мисля, че ще убие Хал.
Манум и Индретт стояха прегърнати наблизо.
— Твърдоглав Хал! С това иска да се поправи в очите на Лийт. — Манум поклати глава.
— Не е само това — отвърна съпругата му. — Той иска да…
Гласът й затихна. Около долчинката се възцари тишина. Хал и Рушителят стояха лице в лица, изтеглили оръжия.
Неумиращият държеше меча си с увереността на опитен боец, макар да знаеше, че стойката му, предназначена да впечатли умел противник, е напразна пред сегашния му опонент. Разпределянето на тежестта, прекалено издигнат къс меч — нима във Фалта нямаха по-добри оръжия? — всичко това говореше за неопитност.
За момент Рушителят остана неподвижен, подсилвайки връзката си между воля и оръжие. Това беше всичко, което имаше значение. Стойката и бронята бяха само за показност. Тогава той отвори уста и нанесе натежал удар. Той трябваше да е достатъчен, ала фалтанецът изпълни идеален блок. За момент лишен от равновесие, Неумиращият едва успя да се дръпне от профучалия към лицето му ответен замах.
Това го накара да бъде по-внимателен. Отсъстваше придружаващата ударите магия, защото цялата концентрация на противниците бе съсредоточена върху остриетата. Но въпреки това и двамата се движеха далеч по-бързо от възможното, незасегнати от страха и съмнението, забавящи простосмъртните бойци. Те танцуваха по дъното, разменяйки търпеливи комбинации, напрегнато изчакващи удобен момент.
Накрая двамата се отдръпнаха.
— Кой те е учил да се биеш, момче? — изхриптя Рушителят, стараейки се да държи умората далеч от лицето си. — Стилът ти ми напомня за фехтовчиците от Биринж. Откъде си родом?
Хал се изсмя.
— Учителят ми е Махди Дащ, родом от високото плато.
— Невъзможно!
— Нужни са повече от две хилядолетия, за да събереш цялото знание за случващото се в дори и един момент във владението ти. Какво те кара да се уповаваш в такава степен на знанието си, след като то е доказано непълно?
Той владее магия, припомни си Неумиращият. Опитва се да посее съмнение. В отговор той се нахвърли върху фалтанеца, обсипвайки го с удари от всички страни. Противникът му започна да се затруднява.
— Знанието не е всичко, младенецо — задъхано изрече той. — Понякога единствено силата и желанието са от значение.
Двете армии се приближиха до долчинката, в която се решаваше съдбата им. Всяко малко предимство биваше посрещано с ликуване, всяка стъпка назад биваше съпровождана с притеснени стонове.
— Как го прави? — обърна се Модал към Индретт и Манум. — Откъде черпи тази сила? Как така може да се изправи срещу Рушителя?
— Има много неща за Хал, които никой не знае — отговори Кърр. Мнозина чуха думите му. — Не на мен се пада да го разкривам, но Най-възвишеният не е сбъркал, избирайки го за един от Аркимм.
— Мисля, че това е храбър, но глупав жест! — удивено отбеляза Фарр. Ударите на Хал бяха тъй изчистени, тъй бързи, тъй красиви.