— Ако се беше сражавал така при Просеката, да сме ги прогонили отдавна!
— Не мисля, че би могъл — отвърна ледената кралица на Сна Вацта. — Той изчерпва силата на живота си, за да се сражава така.
— Бие се като наставника си — отбеляза Кърр, кимвайки към Ахтал, който стоеше с угаснал поглед. — Но трябва да има и нещо друго, защото дори Ахтал не можеше да се изправи срещу най-добрите бойци на Махди Дащ, а те са само сенки пред господаря си.
— Тук долу има достатъчно сила за преобразяването на света — удиви се Фемандерак. — Рушителят използва енергията, трупана с хилядолетия. Но откъде черпи сила Хал?
Двамата съперници отново се сблъскаха. Внезапно ослепителна светлина припламна над тях. Сетне, точно когато очите им отново умееха да виждат, сиянието избухна отново, този път придружено от крясък.
— ХАЛ!
Първият проблясък заслепи и двамата, но те се възстановиха веднага. Рушителят атакува, уповавайки се на различни от зрението сетива. Хал беше готов и го посрещна с удар, отворил рана с дължина една педя. Но тя се затвори веднага.
— Рани илюзия — подигра се Рушителят. — Може би две хиляди години не са достатъчни, за да узнаеш всичко. Но двадесет не са достатъчни дори да се научиш да стоиш прав.
— Но тялото ти е там — задъхано изрече Хал, намиращ се на ръба на изтощението.
— Обгърнато в илюзия. Може и да ме раниш, но само ако имаш късмет. Ти, от друга страна, ще бъдеш…
Светлината блесна отново. И двамата разбраха, че това е Джугом Арк. Хал чу името си, изкрещяно в мъка. За миг се обърна в посоката на призовалия го, усещайки изгарящата нужда.
Разсейването бе мигновено, но достатъчно. Макар че бе полуослепен от светлината, макар че бе по-изморен от когато и да било, Неумиращият все още разполагаше с достатъчно сила да прободе гръдта на противника си.
Хал извика. Гласът му затихна с клокочене и той рухна на земята.
Лийт тичаше надолу по пътеката.
— Хал! Хал! Какво правиш? — крещеше той, докато блъскаше клони и камъни, за да слезе по-бързо. — Какво правиш?
<Каквото трябва>, рече глас в ума му. А сетне: <Сбогом>.
Стрелоносителят достигна подножието и се хвърли към долчинката.
— Не, Хал! Не! НЕ!
Двете армии стояха мълчаливо една срещу друга. Бяха се подредили около долчинката, в която бе видял брат си. Над нея се издигаше бариера светлина, която бавно се стопяваше. На дъното й имаше две фигури, една просната и една с триумфално издигната ръка. Лийт се втурна долу, без да съумява да контролира крайниците си.
— Хал! ХАЛ! Не, Хал!
Той се хвърли върху тялото на брат си, обгърнат от лудост, потопила го в бездънна яма отчаяние. Кръв, кръвта на брат му, попи в робата му.
— Моля те, Хал — прошепна той. — Моля те, не умирай.
Но брат му не можеше да го чуе.
— Обичам те, Хал — промълви задавено Лийт. Със закъснение.
Захвърлена до него, Джугом Арк блесна един последен път, преди да угасне.
Глава 17
Дясната ръка на бога
Церемонията по предаването, която предоставяше на Рушителя контрола над фалтанската армия, се проведе точно преди залез. Лийт Манумсен не се яви. Никой не коментира отсъствието му. Баща му също липсваше. По време на кратката церемония Индретт се опираше тежко върху ръката на Модал от Сна Вацта. Около четиридесет фалтански командира стояха пред брудуонските палатки — те представляваха загубилата страна. Пълководците напразно се стараеха да скрият отчаянието от лицата си. Отвъд долчинката стоеше остатъкът от фалтанската армия — в същинска бройка, илюзорните бойци бяха премахнати.
Пълководците бяха обяснили на войниците си условията на капитулацията. Заради магията, обвързала двубоя между сина на Манум и Рушителя, губещата армия не можеше да се съпротивлява на врага си. Когато бъдеше подписана Декларацията, магията щеше да бъде скрепена завинаги.
— Всяко от Шестнадесетте кралства ще се съпротивлява, всяко — каза войник от Инструър на съседа си, негов сънародник. — Все още има надежда. — Той се беше втренчил към мястото пред брудуонския лагер, където се провеждаше церемонията.
— Да, има — изръмжа събеседникът му. — Обаче е малка. Сам си чувал слуховете, че половината кралства вече са негови. — Другият закима. Винаги бе обръщал внимание на слухове. — Истина са. За всеки, който ще се изправи срещу него, ще се намери друг, който да го посрещне с отворени обятия.