— Ами Джугом Арк? — обърна се Фемандерак към брудуонците.
— Вече е обикновена стрела — грубо отвърна единият. — Остави я там.
— Ами Хал? Нима умението и храбростта му не заслужават достойно погребение?
— Мърша. Ще нахрани птиците. — Двамата Махди Дащ наложиха волята си с магия, така че Лийт и Фемандерак нямаха възможност да задават повече въпроси.
През следващите няколко седмици зимата преля в пролет. Но малцина от сразените имаха желание да се възхищават на разцъфващите цветове, изпълненото с криле небе над централна Фалта или на вълните зеленина. Вместо това се учеха да се подчиняват на строгата дисциплина на новите си господари, да живеят сред студ и глад, тъй като най-добрите припаси биваха заделяни за победителите, а също и да се примиряват с ежедневните унижения. Дори онези от фалтанците, които преди изразяваха недоволство, бяха притеснени от жестокото своеволие на брудуонците. Последните изпитваха голяма наслада да наказват поверениците си и за най-малкото отклонение от правилата — като преди това бяха подминавали тези нарушения с дни. Или пък понякога от двама сходни прегрешители наказваха само единия. А наказанията бяха брутални. Един пленник, грохнал от изтощение, бе изгубил ръката си, задето бе ударил брудуонски офицер. Друг бе сполетян от същата съдба, защото учтиво бе помолил за повтарянето на заповед, която не бе чул ясно. Отсичането на ръка изглежда беше стандартното брудуонско наказание. И неизменно биваше извършвано публично. Суровата справедливост на Махди Дащ трябваше да има свидетели, които да се поучат.
И те се поучаваха — научиха се да мразят.
Грайг и баща му Геинор вървяха сред хаос — нямаше друга дума, с която това да се опише. Грайг много бе държал да бъде край Лийт — край Стрелоносителя, който се бе отнесъл към него така почтително при първата им среща. Но макар в началото да бе умолявал да му бъде разрешено да го придружава, впоследствие бе разбрал, че ще е най-разумно да пътува на юг с баща си и останалите пратеници, за да търсят подкрепа в задаващата се война срещу Брудуо.
Всеки ден той отделяше време да се упражнява с меч, помнейки подмятанията на Аркоса. Беше твърдо решен да стане част от свитата на Стрелодържеца. Геинор се опитваше да му разяснява дипломация и тънкостите на кралския двор, знаейки, че това би било от по-голяма полза на сина му. Но Грайг беше видял битката при четирите палати — а също и онази противна нощ, когато Еклесията бе предадена, а шеметът на битката го бе завладял. Той копнееше за славата на фехтовчик.
След четири седмици усилена езда те достигнаха Бюрейския залив, където завариха кралството в хаос. Унизеният немохаймски владетел бе слязъл от трона само дни след посещението на Лийт. И сега различни фракции си оспорваха престола. Това означаваше, че повечето войници на кралството бяха ангажирани, а Геинор и Грайг нямаха крал, към когото да се обърнат.
Двамата прекараха безплодни седмици в опит да съберат подкрепа за война на изток, само че нещо подобно далеч не можеше да се мери с войната за трона. И това продължи до деня, когато в залива внезапно изникна флотилия, съумяла да привлече всеобщо внимание. Петдесет кораба, всеки побрал петстотин смугли южняци, мъже с дълга черна коса и мустаци — те идваха от пристанища като Силсилеси, Каума, Джардин и пиратския остров Коригия. Сариста и Вертензия бяха застанали зад Джугом Арк: всеки съд, който бяха успели да приготвят, се бе отправил към Инструър през рискованото зимно море.
Геинор и синът му тръгнаха към кейовете да ги посрещнат. Адмиралът на флотата, дребен мъж, който леко заекваше, далеч не отговаряше на северната представа за пират. Само че умът му бе остър, беше и много опитен.
— Утре продължаваме на север с колкото местни се присъединят — заяви адмиралът. — Очаквах кралят да ни посрещне. Нима в Немохайм са тъй привикнали към присъствието на южни кораби, че появата ни, изпълнила пристанището, изглежда незначителна?
Геинор му обясни ситуацията, а адмиралът изруга шумно, подплашвайки околните чайки.
— Що за място е това? — беснееше той. Сетне се извини, като видя, че възрастният царедворец се е наскърбил.
— Позволявате ли да попитам кога поехте на път? — попита почтително Грайг.
— Първите кораби напуснаха Морншейд, два дни източно от Каума, преди месец. Спирахме във всички пристанища по пътя, за да наберем хора.