Фемандерак бе принуден да признае, че приятелят му беше посърнал и угаснал. Живото любопитство, бързото разбиране и наивната, всеобгръщаща любов бяха заменени от празнота, която бавно се изпълваше с вина и себеобвинения. Толкова много му бе отнето: брат му, стрелата, гордостта. Може би момчето си представяше, че е изгубило много повече. Може би смяташе, че всички го презират и винят за провала на Джугом Арк, за факта, че Рушителят се намираше на по-малко от седмица път от Инструър.
Има вероятност действително да винят него, призна философът. Може би наистина отговорността и вината са негови.
Всичко това беше толкова несправедливо. Как можа да се стигне до това?
Рушителят щеше да се озове пред настръхнал срещу него град, ако не беше моята намеса, размишляваше Аркосът на Немохайм, докато закопчаваше червената си роба. По-едър от когато и да било, той бе принуден да се сдобие с нова одежда. Това, а също и необяснимото изчезване на любимия му стол, го дразнеше, но пък много малко неща можеха да го ядосат в тези вълнуващи дни. Неумиращият разбираемо се бе изненадал да намери стария си съюзник начело на Инструър и бе подкрепил плана му за справяне с фалтанските привърженици. Господарят бе загатнал за някакво голямо възнаграждение. Освен това мимоходом беше споменал, че може да остави регент начело. Точно както Аркосът бе очаквал. Деорк! — зави черният глас в него. Къде си сега?
Правилно предрекъл, че неопитните и консервативни Сариста, Табул и Вертензия ще предложат подкрепата си на Стрелодържеца, Аркосът на Немохайм съсредоточи защитата си няколко мили надолу по течението, където реката се разделяше на множество плавателни ръкави. Тук той построи две гигантски кули, които да обстрелват със стрели и камъни всеки кораб, сглупил да поеме по реката. Откъм морето организира блокада, привличайки наемници и опитни в абордажа моряци. Към тях бе включил и онези, останали без препитание заради прекратеното речно търгуване.
И, точно както беше предвидил, съюзниците на Стрелоносителя бяха изникнали. Какво ли щеше да прави Рушителят, ако не бях аз? Първият опит за разкъсване на блокадата бе дошъл от шепа канута, натоварени с чудати островитяни. Те бяха отблъснати. Сега към тях се бяха присъединили южни кораби.
— Не мога да ги унищожа, господарю — бе докладвал Аркосът през синия огън. — Прекалено много са, а не би било разумно да оставям стените неохранявани, за да хвърля хората си към тях. Но съм в състояние да ги удържа. Ще бъде ли това угодно на волята ви?
Да, бе отвърнал синият огън. Задръж ги, докато дойда, сетне двамата ще ги блъснем в морето.
Двамата, припомни си Аркосът, докато закопчаваше и последното копче на робата си. Харесваше му как звучи.
Отшелникът и старейшината на Ескейн изчакваха нервно в коридора. И двамата го поздравиха многословно.
— Последните доклади сочат, че се намират на два часа път от Дългия мост — уведоми го с формалността на секретар тънковратият старейшина.
— Тогава да се подготвим — изръмжа Аркосът. — Приемам, че последователите ви са в подходяща форма и знаят какво се иска от тях?
— Определено — отвърна Отшелникът. — На този ден Огънят най-сетне ще връхлети греховния град, за да го прочисти от злина. — Гласът му звучеше разумен, ала в очите му пламтеше лудост. — Неговият избраник ще снижи мъдрите и ще издигне смирените. Видението ми ще бъде потвърдено, когато огънят излита от ръката на богослужителя!
Някакво особено усещане се породи у Аркоса, докато слушаше тези думи. Бе изпитал нещо подобно при последното си посещение в Андратан, само че там беше очаквал магия. Суеверие, каза си той. Този глупак няма как да знае тайните на словоплетството.
— Да, да — раздразнено отвърна посланикът на Немохайм, правейки знак с ръка да го последват. — И преди сме чували това.
Но скоро няма да ни се налага повече.
Тримата мъже изникнаха от Залата на знанието, за да бъдат посрещнати от ликуванията на събраната тълпа. Мислят си, че им предстои да видят триумфалното завръщане на армията им. Аркосът едва потисна смеха си. Само каква изненада ги очаква.
На хората бе казано, че днес фалтанската армия се завръща в Инструър. Нетърпеливи да посрещнат героите си, те се бяха подредили от двете страни на Витулианската алея, облечени в най-празничните си дрехи. Богати бяха застанали редом с бедни. Бебета и прабаби, споделящи еднакво неразбиране за значимостта на деня, също бяха изведени. Ярки знамена очакваха да бъдат разгърнати, а онези без знамена бяха надонесли ивици жълт и оранжев плат, за да почетат Носителя на Джугом Арк.