Този момент, в който две силни и горди личности побързаха да се подчинят на врага си, донесе на даурианеца убеждението, че Фалта е надвита.
Редиците им крачеха напред. Махди Дащ започнаха да пеят. Думите бяха неразбираеми — несъмнено специфичен брудуонски, използван за церемонии — но чувството беше ясно доловимо. Това беше победна песен, подета от вятъра, който я понесе към най-големия град на Фалта.
Процесията пое по Дългия мост и събраните там хора зяпнаха при осъзнаването, че предполагащите се победители биват предвождани от човек, когото никога не бяха виждали. Неколцина се гмурнаха във водата, за да избегнат камшичните удари, които вече биваха раздавани, за да разчистят път за авангарда на триумфалния марш.
Облечената в сиво фигура спря в южния край на моста. Настъпи гробна тишина. Той стои само на няколко крачки от мястото, където падна Парлевааг, осъзна Фемандерак. Трудно сдържаният гняв отново припламна у него. Трябва да бъда внимателен… мнозина невинни ще платят за една глупава постъпка. В този момент тишината бе раздробена от звуците на бронзови тръби, а портата започна бавно да се разтваря.
Рушителят премина през Иннската порта, приветстван с радостни викове. Той се изправи в стремената, повдигна меча си и изрева победоносно. Следващите го Махди Дащ повториха вика му. Развяваха се знамена, парчета плат летяха във въздуха. За няколко мига Инструър празнуваше завръщането на своите герои.
Сред тълпата има внимателно подготвени люде, каза си Фемандерак. Повечето от събраните тук дори не осъзнават, че са измамени, че приветстват онзи, който ще направи от живота им агония. Те просто не осъзнават. Ала обясненията, които си даваше, не можеха да смекчат гнетението, връхлетяло иначе несломимата му душа.
Скоро хилядите хора, събрани от двете страни на пътя, започнаха да осъзнават, че нещо не е наред.
— Къде е Стрелата? — питаха някои. — Кой е мъжът в сиво?
Сетне, когато вратата се затвори след последните фалтански пленници и съпровождащите ги Повелители, хората питаха:
— Къде е армията, която изпратихме?
Ликуването постепенно затихна, преминавайки в неспокоен шум.
— Възхвалете Господаря на Фалта и Брудуо! — провикна се Рушителят. Сто шестдесет и девет гърла повториха:
— Възхвалете го!
Тези думи, съдържащи мощна магия, плениха волята на събраните, разтвориха устите им и изтръгнаха неволен възглас:
— Слава!
Възглас, произнесен под натиска на волята, за която си бяха мислили, че никога не ще ги докосне. Имаше и такива, които успяха да се възпротивят на словоплетството. Тези силни или даровити люде се обърнаха и побягнаха. Но други бяха напълно превити от мощта и рухнаха на земята, сграбчили глави.
— Аз съм новият господар на Инструър! — провикна се сивият мъж върху белия кон, а тълпата потръпна. — След хиляда години отсъствие се завръщам, за да властвам по право!
Вече нямаше съмнение кой се обръща към тях. Мнозина започнаха да плачат — заради това, че са били заблудени, заради това, което са изгубили, заради това, което скоро щеше да им се случи.
— Вие сте мои поданици! — продължи той. — Ще демонстрирате абсолютна лоялност — или ще умрете като нея! — С меча си Рушителят посочи към тълпата. Жена, съумяла отнякъде да намери лък и стрели, бе повдигната във въздуха, все по-високо и по-високо, крещейки… вече бе на едно ниво с най-високата сграда… И тогава, пусната от Неумиращия, тя полетя надолу. Възклик на ужас се откъсна от събраните, когато клетницата се размаза върху камъка. Те извърнаха очи, но бяха безсилни да си идат.
— Моите служители усещат неподчинението със същата яснота като мен. И ще използват същата суровост. Подчинявайте се безпрекословно — и ще живеете. Поколебайте се за миг — и ще познаете смърт. И знайте: тя не ще бъде бърза като тази, която съзряхте току-що.
Настъпи смаяно мълчание. Единственият звук бе плачът на децата, които разбираха само, че нещо в празненството се е объркало.