— А сега елате с мен в Съвещателната зала, за да съгледате момента на подписването. Момент, който ще ми предостави властта не само във факт, но и по закон!
Неумиращият дръпна юздите на коня си, който бавно пристъпи напред. Сега събраните можеха да видят пленниците — някои разпознаха северняците, помагали им след пожара. Мнозина други разпознаха лицето на Стрелодържеца. И всички тези хора осъзнаха, че Джугом Арк не е оправдала доверието им. Отново се разнесе ропот.
По-бързо да свършва тази гавра, помисли си с горчилка Фемандерак. Защо Рушителят просто не подписа документа в Лешоядова гуша? Благодарение на познанията си за Фуирфада, философът можа да си отговори сам. Защото Истинната магия ще бъде далеч по-силна, ако документът бъде подписан тук. Пък и не беше нужно да си мъдрец, за да се сетиш, че този парад през Инструър е бил мечтан от Рушителя в продължение на хилядолетие. Документът щеше да бъде подписан, а сетне…
… дали последващият живот щеше да им бъде разрешен? Рано или късно Повелителите на страха щяха да разпитат всички им, всички фалтански предводители, в търсене на нещо полезно. Щяха да разберат, че в ръцете им е попаднал даурианец — а тях Рушителят мразеше по-силно дори и от фалтанците. Фемандерак знаеше, че ще бъде затворен, измъчван, а впоследствие лишен от всичко: знание, спомени, личност. Тогава щеше да бъде убит, но след изтърпяното несъмнено би умолявал за смърт.
Дали някой от вървящите след него щеше да оцелее? Лийт — сърцето на философа изтръпна — може би щеше да бъде задържан като прислужник в свитата на Рушителя, но надали щеше да векува на тази длъжност. Неумиращият бе загатнал за ориста, очакваща Индретт. А що се отнася до другите, малцина от Компанията щяха да оцелеят. Малцина щяха да искат да оцелеят.
Ужасяващата истина беше, че малцина от пленниците и още по-малко люде от тълпата осъзнаваха колко лошо може да стане.
Неохотните граждани последваха Рушителя по обширната улица. В далечината вече се съзираше Съвещателната зала. Повелителите на страха отново започнаха да пеят. Този път словоплетството им целеше да сломи волята за съпротива на Инструър.
Фемандерак присви очи, опитвайки се да види по-ясно тримата, които изчакваха на входа на палатата, готови да посрещнат новия си господар. Огромен мъж в червено, русокоса фигура в синя роба и слабоват, лис мъж с кафяво наметало. Идентичностите на тримата поредни предатели изникнаха в ума му. Старейшината на Ескейн, Отшелникът от Еклесията и Аркосът на Немохайм.
Рушителят спря и слезе от коня си.
— Господарю — изхъхри Аркосът. — Предоставям града в твоите ръце и се оставям изцяло на волята ти. Твой покорен слуга.
И съветникът от Немохайм се поклони — удивително постижение за туловището му.
— Покорен? — заразмишлява на глас Неумиращият. — Покорен? Предстои да бъде подпечатано Истинно заклинание. Подбирай по-внимателно думите, с които се определяш.
— Нима с нещо съм те разочаровал, господарю? — В гласа на едрия мъж се долавяше страх.
Рушителят се обърна към слугите си и разстланите назад тълпи:
— Този човек искаше да заеме мястото на посочен от мен слуга, Деорк от Андратан — каза заплашително.
Аркосът на Немохайм направи неразумна крачка напред.
— Но Деорк беше некомпетентен…
— Той беше изменник, осмелил се да наруши думата ми, но ти е трябвало да му служиш с цялото си сърце. Мен също ли ще опиташ да премахнеш, дирейки начин да заграбиш властта, ако намериш заповедите ми за несъстоятелни?
Пръстите на самотната ръка се протегнаха, сетне се сключиха в юмрук. Ужасеният Аркос почувства как мрежата на истината прогаря кожата му. Той отвори уста да отрече…
— Да, ще го сторя — отвърна гласът му. — Искам власт над Инструър, а после и над цяла Фалта. — Черният му глас най-сетне го беше предал, виейки за смърт. — Искам да властвам над теб и всичките ти следовници! Искам да погълна света!
И докато собственият му глас го осъждаше на гибел, ботушите на Аркоса започнаха да димят.
— Похвална амбиция — изсмя се Рушителят. Пламъците плъзваха по краката на дебелия. — Само че ако човек не е способен да я осъществи, трябва да е готов да поеме последиците.
Синият огън бе обхванал цялото туловище, изкрещяло от болка и ярост.
Но дълбоко в него, нечут от никой, наблюдаващ гротескната сцена, черният глас изрева победоносно.