— Това са заговорниците от Ескейн и градските стражи, които се избиват едни други. И двете страни са мои покорни слуги, мои музикални инструменти, които аз настройвам в контрапункт, като изпращам точно толкова подкрепления, колкото са нужни, за да има най-много жертви и от двете страни. Така отслабвам града по волята на своя повелител.
Стела извърна глава, но не можеше да спре и въображението си. То й предостави образи на хората, които познаваше от престоя си на пазара и от Еклесията. Сега те бяха мъртви. Заради този човек, за когото тя възнамеряваше да се омъжи. Ръката му се протегна, грубо сграбчвайки я за брадичката, за да обърне главата й обратно към прозореца.
— Не ме разгневявай, кралице — процеди през зъби Деорк. — Усвоих някои нови неща, които копнея да ти покажа. Това ли искаш?
Тя поклати глава, потръпвайки от леден страх.
— Добре. Тъй като виждам, че разрухата на Инструър те интересува дълбоко, ще ти позволя да останеш тук до вечерта. Наблюдавай внимателно, кралице, после ще ти задавам въпроси. Не би ти се искало да отговаряш грешно.
Спокойният му глас съдържаше повече заплаха от какъвто и да било яростен вик.
— Сега остани тук, а аз ще ти донеса бижутата. — Деорк се изсмя сухо и се извъртя кръгом, сякаш премазвайки нещо с пета.
Веднага щом вратата се затвори, Стела отново започна да се раздвижва с упражнения. Беше рисковано, но се нуждаеше от решителността и себеутвърждението, които движението предоставяше. През цялото време се ослушваше напрегнато. Завърналият се Деорк я завари в същата поза, в която я беше оставил. Девойката не се възпротиви, докато биваше оковавана за стената така, че да може да гледа през южния и източния прозорец.
— Ще се погрижа да не скучаеш — увери я Деорк. — А вечерта, ако се покажеш послушна, ще те оставя, за да съзреш и края на Еклесията.
Стела се постара да скрие новоприпламналия си страх, но явно не бе съумяла, защото противният скот се усмихна, нагорещявайки страната й със зловонния си дъх.
— Да, забравих да ти кажа. Поканих и Еклесията да се присъедини към веселбата. Битка без фанатици бива ли?
Момичето не каза нищо. Но Деорк усещаше ефекта на думите си.
— Не се притеснявай, твоите приятели също са поканени. Ако имаш късмет, може да видиш как героичните блянове на северняшките ти другарчета погиват пронизани под кулата. И ако всичко мине добре, може да ти позволя ти да бъдеш тази, която ще разкаже на господаря за победата Му — и моята, разбира се.
След една последна усмивка Деорк напусна стаята. Ключът се превъртя в ключалката. Когато остана сама, Стела отпусна глава и горчиво заплака.
— Какво става тук?
Лийт бе задал въпроса, интересуващ всички им. Не бяха имали време да си разкажат случилото се. Някъде зад тях продължаваха да звучат експлозии откъм житниците — не толкова страховити като разрушилите портата, но пак заплашителни. Навсякъде около тях пълзяха пламъци, а димът бе дори още по-енергичен в разпростирането си. Съществуваше голяма вероятност това място да се превърне в смъртоносен огнен капан. Улиците вече бяха пусти — само труповете лежаха върху калдъръма.
— Някой подпали хамбарите — каза Манум. — Започна призори. Ние търсехме Стела. Ще обясним, когато имаме…
— Стела е изчезнала? — попита хауфутът и завъртя глава, сякаш очакваше да я види някъде на улицата.
— Както казвах, за това ще разкажем в по-подходящ момент. Първо нека се оттеглим в квартирата, стига и тя да не се е подпалила.
— Кой причини пожара? — попита началникът на стражата, докато пътниците с бърза крачка поемаха по Витулианската алея.
— А ти кой си, че те интересува? — отвърна Търговецът.
— Сега кой задава въпроси? — меко рече хауфутът. — Въпросът му е резонен. Той служи вярно на града, без значение колко е зъл господарят му. Може да е в състояние да стори нещо, за да го спаси. Така че кой е подпалвачът?
— Сред хората, които гасят, се говори, че това е дело на Ескейн. Не за пръв път заговорниците правят подобна постъпка, но никога преди не са причинявали пожари в такъв мащаб.
Мрачният капитан кимна. Очевидно информацията се покриваше с неговите предположения.
Индретт добави:
— Неколцина от местните, с които разговарях, говореха за странно облечени мъже, жени и дори деца, които се сражавали със стражите. Вероятно това ги е навело на мисълта за Ескейн.
Заговори Фарр: