Южната армия не очакваше да срещне съпротива още при достигането на брега, затова блокадата и кулите представляваха изненада. Трябваше да мине още една бавна, досадна седмица, през която противникът да бъде преценен и сломен. Саристанският адмирал отново демонстрира цветистата си реч, проклинайки тукашните земи заради липсата на подходящо пристанище. Хората му бяха измъчвани от флотилия малки лодки. Трябваше постоянно да бъдат нащрек и за зле екипираните, но за сметка на това изключително дръзновени нападатели. Неохотно — защото все пак насреща им стояха фалтанци — адмиралът разреши на пиратите сред екипажа си да се разправят с тази заплаха по обичайния им начин. Противниците бяха далеч по-малко склонни към набези, когато на палубата се полюшваше трупа на техен другар.
Накрая един от бандитите бе заловен жив и след известно убеждаване се съгласи да им покаже път, заобикалящ блокадата. Адмиралът знаеше, че тресавищата на делтата са непроходими за онези, които не ги познават, но въпреки това беше изпратил хора — никой от които не се бе завърнал. Затова сега се радваше на късмета си. Но първо пожертва още един скъпоценен ден, през който изпрати пленника заедно с трима от най-добрите си офицери — в случай че всичко това е било част от капан.
Най-сетне пътят бе определен. Наемникът им бе показал съществуването и на южен път, от който адмиралът реши да се възползва. Саристанецът раздели хората си: девет десети от бойците щяха да прекосят северната делта и да се отправят към Инструър откъм Деювър, а същевременно далеч по-малоброен отряд, наброяващ триста души, щеше да поеме по южния път и да влезе в града през Струърската порта. Щяха да оставят корабите празни. Това беше много рисковано решение, но тъй като нямаше как да знаят дали Рушителят вече не се намира в града — а присъствието на блокадата говореше, че това може да е точно така и че са очаквани — адмиралът реши, че няма избор.
На разсъмване двете групи бяха напреднали дълбоко в блатата. Два дни крачене помогнаха на Грайг да привикне отново към твърда земя. Точно преди залеза на втория ден той и останалите можаха да видят стените на Инструър да се издигат на юг. Видяха и друго: че от десетина места зад стените се издига пушек. Несъмнено в града се водеше битка.
Предпазливият адмирал — най-добър тактик според краля му — изпрати съгледвачи. И не просто към Инструър — разпрати ги на север и на юг, за да дирят следите, оставени от преминаващата войска, за да прецени числеността на противника си. След няма и половин час един от шпионите дотича с новините, че голяма брудуонска войска била разположила лагера си на по-малко от левга.
— Предполагам са около петдесет хиляди — задъхано рече съгледвачът. — Щяхме да се натъкнем право на тях, ако бяхме продължили.
Грайг въздъхна тежко. Ако подобна сила бе оставена извън града, колко ли бойци бяха скрити вътре?
— Може би николко — отвърна му адмиралът. Младият немохаймец осъзна, че е изрекъл мисълта си гласно. — Според докладите, получени от моя крал, първоначалната брудуонска армия не е надхвърляла тази численост. Следователно — саристанецът започна да отброява възможностите върху пръстите си с добре оформени нокти — брудуонците може насилствено да са привлекли бойци. — Той се обърна към съгледвача. — Забеляза ли фалтанци сред тях?
— Сър, може би две трети от армията седяха на земята. Не съм се вглеждал, но е възможно да са били пленници.
Адмиралът се върна към пръстите си.
— Възможно ли е цялата фалтанска армия да се е предала? Това е друга вероятност, макар според мен малка. По-вероятно е, че брудуонците още не са започнали същинската обсада на града, а тези пожари са резултат от първоначалния им обстрел.
За момент саристанецът се разхождаше замислен, сетне спря и стъпи разкрачен, сякаш се намира върху палуба. Първо се обърна към съгледвача:
— Утре сутринта ще се върнеш в брудуонския лагер и ще го огледаш обстойно. Ще очаквам доклада ти час след изгрев. — Сетне извърна поглед към Грайг и Геинор, които стояха редом с офицерите. — А междувременно ще изпратя неколцина да почукат на вратата на този град. Нека видим точно в какво състояние се намира и кой го управлява, преди да решим какво ще правим. Грайг, искам призори да вземеш баща си и десет хиляди от хората ми. Върви и почукай гръмко.
Дори Повелителите на страха не можаха да реагират веднага, когато Стрелата на Най-възвишения удари господаря им. Всички те усетиха огромна мощ да разсича душите им. Потръпнаха от пламъка на Джугом Арк, забила се край отсечената ръка. Смазващата сила отслабна, когато фалтанското момче я взе, но и тогава не можаха да използват магията си. За щастие те притежаваха и други умения, които не можеха да бъдат повлияни от магическия пламък на стрела.