Выбрать главу

— Четири меча? Тогава защо не намерим още два чифта ръце? Зная и точно към кого да се обърна! — викна Ейксхафт и затича към Желязната врата.

След мигове той се върна, повел трима други. Двама от тях бяха уайдузи, а третият беше огромен фенни — Фарр никога досега не беше съзирал толкова едър човек — с лекота понесъл тежък кол. Зажаднели за битка, без да ги е грижа за изхода, петимата внимателно се отправиха към събраните Махди Дащ.

Простоватата й рокля бе почервеняла от кръв, но притисналите я чукани не я пускаха. Рушителят стоеше зад нея, притиснал осакатените си ръце — с една стара и с една прясна рана — от двете страни на главата й. Допирът му я изгаряше по обичайния начин и Стела се мяташе.

— Стой мирна, мизернице! — просъска той. Всеки негов дъх изглеждаше много болезнен, придърпващ връзка ножове по-дълбоко в гърлото му. Изглежда извличаше от нейната енергия, възползвайки се от връзката, която бе установил помежду им с кръвта си. Трябва да е изгубил магията си, осъзна Стела, но все така беше безсилна да се освободи. Познатият бяс отново я обзе — тя се намираше съвсем близо до останалите, почти се бе освободила от принудата му в миговете, след като благословената Стрела го бе ударила — защо, защо, защо не го уцели в гърдите! — само за да бъде повлечена насила през залата, край ужасени хора, които не правеха нищо, за да й помогнат. Бе се озовала във Вътрешната камера, където Компанията се бе явила пред Съвета.

Той бе започнал да извлича енергията й веднага щом бе блъснал вратата. Несъмнено някаква магия, за да запечата входа. Сега Рушителят се бе заел със спуснатите капаци на прозореца.

— Това е просто прозорец! — изръмжа в един момент Неумиращият, раздразнен от немощта си. Потта му капеше по врата й. Отново и отново той насочваше волята си, и нейната, към преградите, докато накрая не отстъпи доволно назад.

— Стела — меко рече той, обърнал гнусното си лице към нейното. — Какво щях да правя без теб?

Без предупреждение той я блъсна към прозореца, политнал навън и надолу. Стела изгуби съзнание още преди да се озове върху слънчевата морава.

Трясъкът долетя отвъд залостената врата. Ахтал не успя да избегне поредния жесток удар на шестия си противник и бе ранен в лявото рамо. Рев се изтръгна от гърлата на събраните.

В този момент четирима притичаха сред тях и се хвърлиха към сразените бойци, за да вземат мечовете им. Един от новоизникналите, посечен от по-внимателен Повелител на страха, се стовари на пода и не мръдна. Останалите трима се изправиха срещу оставащите най-елитни бойци на Брудуо. Фарр вече не намираше идеята си за особено примамлива.

Боецът, който току-що бе нанесъл първата рана на Ахтал, повдигна ръка и изкрещя нещо на непознат език. Цялата група реагира като един, стрелвайки се към изхода. Ахтал се отпусна на пода, изцеден, притиснал широката си длан над раната.

Фарр се обърна към спътниците си.

— Някой от вас да се погрижи за този мъж. Той е герой. — Сетне той указа на едрия фенни да строши вратата, което исполинът стори с лекота.

— Затварящата магия я няма — промърмори брудуонецът. — Повелителя на Брудуо също. Махди Дащ го търсят.

— Тогава да се погрижим да не го намерят — каза Фарр и нахлу във Вътрешната камера. — Насам! — провикна се той. — Не може да е стигнал далече.

С цялото си сърце Лийт искаше да открие Стела. Изгубих прекалено много, плачеше душата му, готова да приведе бройка. Достатъчно! Ала ръцете на дълга тежко притискаха плещите му. Джугом Арк отново беше завзела живота му. Той прескочи останките на Желязната врата, стрелна се в коридора и изскочи навън.

Хиляди объркани и ужасени хора се бяха събрали там. Още повече хора в този момент щяха да търсят изход от града. Лийт можеше да си представи хаоса при доковете и Струърската порта. Ала събраните тук бяха останали, за да видят каква ще е съдбата на града им. Младежът беше прекалено изтощен, за да държи речи. Вместо това той закрачи сред тях и издигна високо Джугом Арк.

— Чуйте! — провикна се той, а Стрелата усили гласа му. — Рушителят е надвит! Капитулацията не е подписана, той вече не ни обвързва!

Думите му бяха посрещнати с радост, но не тъй всеобща, както бе очаквал. Сред тях може би има от хората, които посрещаха Рушителя, а другите трябва да са прекалено втрещени, за да осъзнаят новините.