— Отведете ме до най-близката стена — нареди той. Махди Дащ бавно поеха по улицата, отправяйки се на изток. — Можете да се движите и по-бързо! — просъска им той. Те затичаха. Залитащ и превит, но не победен, Повелителят на Брудуо се бореше да не изостава. Не беше победен.
Улица подир тясна улица. Надпревара със спускащата се нощ. Провлачване през последния площад преди стената. Умора, прекалено голяма, за да бъде поддържана илюзията за невидимост. Нагоре по стълбите, отвеждащи към върха. Поглед към Алениус.
— Сега протегнете силата си — каза Рушителят. — Чух, че Стрелоносителят накарал реката да пресъхне. Ние можем повече. Когато я прекосим, ще започнем да подготвяме отмъщението си!
Фарр и спътниците му притичаха през площада. Силуетите на преследваните от тях се бяха очертали върху стената. Малко по-рано Ахтал също се беше присъединил към преследвачите, довеждайки лозианските предводители. Раната му се беше затворила, но наметалото му все още стоеше разкъсано. На Фарр му се струваше, че брудуонският воин е отпочивал с дни — по нищо не личеше, че неотдавна се е сражавал с най-страховитите бойци в света. Зървайки предишния си повелител, Ахтал изкрещя — ловджийско куче, попаднало на лисичата диря.
С жест мъжът от Винкулен раздели хората си на две — едната група отпрати да нападне противниците в гръб, а той поведе останалите надясно, решен да изникне на пътя на преследваните. Не знаеше дали появата им е била забелязана, но предполагаше, че е било така. Това нямаше да бъде изненадваща атака. Несъмнено мнозина от тях щяха да погинат в битката.
Те се втурнаха нагоре по стълбите и сетне по стената. Но къде беше изчезнал врагът? Оставаше само един черен силует: пред очите им той скочи от стената. Фарр затича към най-близката бойница и видя как силуетът забавя падането си и меко стъпва на тревата.
— Магия — задъхано изрече глас зад него.
— Да — каза Ахтал, захвърляйки тялото, което влачеше, в нозете на Фарр. — Магията им коства много.
Удивен, винкулчанинът се взираше в трупа, приличащ на съсухрен мях, от който някой бе изсмукал плътта и костите. Очите изглеждаха празни.
Стоящите на брега Махди Дащ подеха напев. Бойците на стената бяха принудени да наблюдават, защото не можеха да скочат от толкова високо, а най-близката порта се намираше прекалено далеч. И под погледите им ивица от реката започна да се втвърдява, съединявайки двата бряга.
— Правят мост от вода — отбеляза Ахтал, вслушвайки се в песента. — Замразяват водата, за да преминат по леда.
— Откъде намират такава сила, след като господарят им е слаб? — попита го Фарр.
— Това е тяхната стихия, така че е по-лесно. Обаче виж! Все още умират, за да захранят моста.
Един след друг бойците на Махди Дащ рухваха, падайки в реката от крехкия мост, който бяха създали. Когато Рушителят най-сетне стъпи на южния бряг, бяха останали по-малко от сто.
Тогава той се обърна и повдигна ръцете си, загледан в града, който отново го беше надвил. В тъмнината проблясваха огньове, каращи водата да блести.
— Проклинам те, граде фалтански! — провикна се Неумиращият, вливайки две хилядолетия омраза в думите си. — Нека владетелите ти никога не намират покой! Нека хората ти умират недоволни!
Тогава Повелителят на Брудуо, все така нарамил Стела, се обърна и закрачи, несъмнено за да потърси остатъците от армията си.
Отшелникът от Бандитската пещера седна върху кутия с надпис „Фурми/Сариста/17 дни“ и се замъчи да си поеме дъх. В доковете преследванията не бяха толкова усилени — изглежда хората се бяха разотишли, а преследвачите му се бяха задоволили да прогонят него и следовниците му далеч от домовете на Инструър.
Ще горят! Всички те ще горят! Словото ще бъде изпълнено!
<И беше, само че ти не го видя.>
Не! Отшелникът падна върху дъсчения под, стиснал главата си. Не! Махни се от главата ми!
<Помниш ли кога за пръв път ти престана да слушаш гласа ми, а твърдеше, че чуваш мен? Защо не се вслуша в предупреждението ми, когато те посетих в пещерата?>
Мъжът в синя роба трепна, раздиран от вътрешната борба. Кога си идвал?
<Тогава не прие укора ми, не го приемаш и сега. Затова ще бъдеш унищожен от онова, което щеше да те спаси.>
Ти не си идвал! Махай се от главата ми! Никога не съм те виждал! Не ме оставяй!