Отшелникът се затъркаля, опитвайки се да прогони гласа. Блъсна се в малка маса със счетоводни документи, събаряйки факлата, с която бе подпалил всички онези къщи…
Той и малцината му оставащи следовници бяха избягали след падението на Рушителя, бяха грабнали главни и бяха започнали да търсят места, които да подпалят, та така да бъде изпълнено предвещаното. Инструър трябваше да бъде пречистен — прогнилите първенци и злодеи трябваше да бъдат прогонени. В един момент от бягството им се бе събрала тълпа, опитваща се да попречи на фанатичното им дело. Неспособен да тича достатъчно бързо, старейшината на Ескейн бе стъпкан от преследвачите. Еклесиантите бяха тичали из града, поели към доковете, възползвайки се от всяко изоставане на преследващите, за да подпалят още сгради. Виковете на пленените от пламъците в техните уши се превръщаха в стенания на грешници, а димът и пламъците въплъщаваха възмездие.
Един след друг последователите му бяха сразени от подивялата тълпа, докато накрая не бе останал само той. Отшелникът бе притичал сред доковете, понесъл факла във всяка ръка. Пред него се бе изправил лабиринт от дребни постройки и задънени улички, но той не можеше да спре, за да премисли пътя си. Не можеше да спре… пътят ми отдавна е предначертан. Бе се изсмял задъхано, а после се беше обърнал и запратил една от факлите сред тълпата, извличайки още писъци от гърлата на нечестивите. Още веднъж бе съзрял как яркият, чист пламък разцъфва като цвете в прясно разорана земя…
За момент той дойде на себе си. Проклетият глас го беше оставил слаб и треперещ. Отшелникът стисна очи, докато онези думи не изчезнаха от ума му. Претърколи се и седна, после погледна. Веднага затули поглед, защото бе обграден от проблясъци.
Следвах вярата! — беснееше той. Изричах само думите, които чувах! Стотици идваха да ме чуят как изричам словата на Бога. Но малцина се вслушаха в предупреждението ми, така че ги сполетя справедливо наказание. Аз съм Огнеизбраният! Мен слуша огънят!
Зад него се разнесе пукот на дърво — бараката започваше да се срутва, разяждана от огъня на факлата му. Очите на Отшелника се разшириха. Той осъзна положението си. Робата му се запали, пламъци капеха отгоре му от сламения покрив… косата му вече пламтеше…
Жадните за мъст граждани на Инструър, преследващи подпалвачите — несъмнено брудуонци, смятаха те — бяха привлечени от писъците, първоначално решавайки, че огънят е взел поредната си невинна жертва. Горящо тяло залитна към прага на барачката, разперило ръце, зинало. Тогава те познаха мъчителя си и спряха, мълчаливо загледани в налудния му ритуал по себеизгаряне. Той стискаше рамката на вратата с отслабващи пръсти, докато накрая постройката не се срути отгоре му.
Фалтанските командири изгаряха от нетърпение да оставят града и да отидат на север, където все още се намираше армията им — доколкото можеха да знаят — пленена от брудуонците. Може би Повелителите на страха се бяха отправили към войската. При такива възможности да прекосяват реката, това бе напълно възможно. Може би точно в този момент фалтанските войници биваха екзекутирани. Пълководците бяха длъжни да идат при тях.
Но не можеха. В цялата западна част на града бяха избухнали пожари, а Стрелоносителят беше наредил да помогнат за потушаването им. Никой не си помисли да не се подчини. В крайна сметка той бе измамил и надвил Неумиращия, нему дължаха свободата си. Малко хора бяха наясно какво точно се бе случило следобеда — това беше главната тема на обсъждане.
— Видях Джугом Арк да блясва сред залата и да пронизва Рушителя — рече началникът на инструърската стража. — Стрелодържецът е удивителен маг! Със собствените си очи го видях как пресушава Алениус, за да избяга от Инструър.
— Но тогава защо изчаква толкова дълго? — попита един от фодрамите. — Ако е имал силата да надвие Рушителя, защо не я е използвал по-рано? Защо отказа предложения му двубой?
— Да! — съгласи се един инструърчанин, спирайки за момент, за да подаде кофата на човек, който се стрелна в горящата сграда. — Видях стотици от хората ми да измират. Защо той не направи нищо по въпроса?
Перду го потупа по рамото, което му движение беше и наполовина извъртане.
— Все едно да те попитам защо тази сграда се е запалила. Защо не си попречил да пламне?
— Защото бях прекалено зает с друг пожар! — възмутено отвърна мъжът. — Как бих могъл да го предотвратя, след като не съм бил тук?