— Именно — рече феннито. — Лийт е млад мъж, а не бог. Не би могъл да предвиди какво ще направи Рушителят.
— Но той отказа двубоя — рече деруйсиански офицер. — Бях там. Не можеш да ме убедиш в противното. Рушителят го предизвика, а Стрелоносителят просто се отдалечи.
Перду разпери ръце. Съпругата му и децата бяха някъде в града, заедно с останалите фенни, които не бяха поели на изток, ала той още не ги беше намерил. Биха могли да са навсякъде, включително и в тази горяща постройка.
— Не зная защо отказа! — рече раздразнено той. — Може би храбростта го е напуснала. Във всеки случай сега той успя!
— Брат ми беше сред бойците, заобиколени на двата хълма — изръмжа един младеж от Строукс. — Не зная дали е мъртъв или пленен. Но толкова много погинаха. Нима той ще може да ги съживи със стрелата си?
Феннито остави кофата си на земята и се взря в юношата.
— Съжалявам за брат ти — каза меко той. — Но видях как момчето, против което говориш, страда под тежестта на очакванията ни. По-добре се моли един ден да не бъдеш избран за роля, подобна на неговата. Съмнявам се, че би се справил като Лийт!
Перду ритна кофата и се отдалечи.
— Какво му има? — рече младежът от Строукс, обръщайки се към околните. — Защо го прие така лично? Просто задавах въпроси.
— Защото той е един от Компанията — отговори началникът на стражата. — През последната година той е видял повече, отколкото ти ще видиш за целия си живот. На твое място бих внимавал с приказките. На подобна критика може да не се гледа с добро око в нова Фалта.
Момчето изсумтя и вдигна съборената кофа. Около него градът блестеше в оранжево, което постепенно гаснеше, защото огньовете биваха потушавани.
Едва часове преди зората стотиците огнеборци можаха да си поемат дъх. Лийт, чиято Стрела по изключение имаше компания сред пламъците, разпрати вестоносци да съберат командирите му. Трябваше да измине повече от час, преди и последният от пълководците да пристигне в Съвещателната зала, залитащ от умора.
— Пожарите още не са угасени изцяло, но вече няма хора в опасност — рече чиновникът с уморен глас. — Градът бе претърсен из основи. Няма следи от подпалвачите, с изключение на двадесетина тела.
— Ами Махди Дащ? — попита Модал. — Забелязвани ли са сред стените?
— Не, милорд. Изглежда всички са избягали отвъд реката, както ни беше казано. — Тук той погледна Фарр, изсумтял заради скептичния тон на чиновника.
— Чухме, че те са били причинители на пожарите — каза сър Чалкис. — Претърсихме улиците, но не открихме доказателства за това.
Гласът му беше по-мек от обичайното. Беше видял много. Един от неговите рицари бе предоставил грешно изтълкувано видение. Смъртта на толкова много рицари и неуспехът на ордена да защити славата на своя основател силно го гнетяха.
— Не — рече хауфутът. — Били са следовниците на един от бившите ни спътници. Този човек, с когото се бяхме сприятелили, твърдеше, че чува думите на Най-възвишения. Може би наистина е било така. Поне аз отчасти му вярвах. Той оформи Еклесията. За известно време изглеждаше, че той и последователите допринасят…
Някой от събраните изсумтя презрително. Звукът отекна в огромната зала.
— Каквито и да са били намеренията му — продължи хауфутът, — по някакъв начин те са били покварени, движени от разбиране за добро и зло, което, ако бъдеше изпълнено, щеше да доведе до гибелта на много хора. Той се е съюзил с останките от Ескейн, а после и с Аркоса на Немохайм.
Най-малко четирима от присъстващите потръпнаха, припомняйки си предишното познанство с предателя. Само те от бившите Аркоси разбираха, че са извадили късмет да се отърват живи — много от колегите им бяха погинали. Те погледнаха към групата, която стоеше на предните пейки. Върху платформата все още се издигаше масата за подписване, но някой беше махнал ръката. Какво ли щеше да стане с тях, ако Рушителят бе получил власт над Инструър?
— Колко души изгубихме днес? — попита Лийт, стараейки се да потисне безстрастния глас, който вече започваше да изброява.
— Спасихме много граждани от пламъците, милорд, но някъде около стотина бяха злощастно погълнати, преди…
Фарр Сторрсен бе чул достатъчно.
— С бройката ще се занимаваме по-късно. Но въпросите не могат да чакат, а аз имам два. Първо, какво стана вчера следобед? И второ, как ще освободим войниците си край града?