— Аз имам въпрос. Той какво прави тук? — Планинджията посочи към Аркоса на Немохайм, който съвсем спокойно крачеше редом с тях. — И защо изобщо е още жив? Имам и решителността, и умението да променя това, ако никой друг не желае да го стори. — И той опря длан в дръжката на меча си.
— Сложно е за обяснение — каза Хал. — Той ни помогна по време на пътуването на север. Съгласихме се да се помирим временно. Докато спазва уговорката, може да остане с нас.
— Ти да не събираш врагове като бездомни кучета? — попита Фарр презрително и присмехулно. — Подобни псета се нахвърлят върху господарите си, щом огладнеят. Лично аз не бих искал да свърша като тяхна жертва.
— Щяхме да свършим като плячка на група обирджии, ако не беше Ахтал — остро се намеси Кърр. — А преди това той ни спаси от пустинята. Недей да бързаш толкова да съдиш останалите. Може би брат ти още щеше да е с нас, ако онези, които го познаваха най-добре, познаваха повече търпимост.
— Нямаш право да говориш така! — ревна Фарр с почервеняло лице. — Ти нищо не знаеш!
— Достатъчно! — Хауфутът застана между тях. — Мислех, че двамата сте приключили с кавгите. Не можете ли да почакате, докато стигнем някое безопасно място?
Двамата спорещи се взираха един в друг, но замълчаха. Известно време пътниците вървяха мълчаливо и с бърза крачка на север. Димът остана зад тях.
— Е, как ще овладеем пожара? — попита в един момент Лийт, поглеждайки назад. — Струва ми се, че това е най-важният въпрос.
— Това, а също и какво ще направим с нещото, което държиш в ръката си — решително заяви Фемандерак. — Бихме могли да прахосаме времето си в борба с пламъците или с причинилите ги ескейнчани, но нима сте забравили целта ни? Аркимм успяха! Намерихме Джугом Арк и я отнесохме в сърцето на Фалта. Сега трябва само да…
— Какво? — обади се хауфутът. — Имаме стрела, която изгаря всички ръце без неговата. — Несъзнателно дебелият мъж мушна собствената си ръка под мишница, сякаш да я предпази. — Така и не ми стана ясно как този талисман внезапно ще накара всички да ни слушат.
Гласът на Геинор трепереше от усилие да се сдържи:
— И се съмняваш? Нима не си истински фалтанец? Това е Джугом Арк, Стрелата, която носи единение срещу Рушителя. Това са думи на самия Бог, предадени от Бюрей. Лично мога да потвърдя силата й. Ръката ми също беше обгорена, а след това моментално излекувана.
— А ти си…? — попита хауфутът, продължавайки да притиска ръката си. Не само атмосферата бе избухлива.
— Той е в дома ни — ведро каза Индретт, за да предотврати поредния спор. — Засега ще останем тук, огънят не ни заплашва. Да влезем и поговорим на спокойствие.
Тангин крачеше по платформата в Мазето. Пламенността на думите му бе накарала събраните да се притиснат колкото се може по-плътно — нещо, което беше от полза, като се има предвид голямото количество следовници. Макар още да беше късен следобед, а вечерните събирания да започваха едва след залез, вече се беше събрала голяма тълпа. С оглед на пожарите, Деорк не се и съмняваше, че ще стане точно така. За всеки случай бе обявил, че днес ще се случи нещо удивително. Тъй като вечерният час щял да бъде особено стриктно следен, днешната среща щяла да започне по-рано. Очаквайки появата на Отшелника, обичайния проповедник, тълпите бяха объркани от присъствието на красивия мъж. Тангин разчиташе на това. Вложи цялото си умение в словоплетството, което създаде. Бе настъпил критичен момент.
— Носим вината да тълкуваме духовно пророческите думи, които ни бяха дадени — провикна се той. — В грешка смятахме, че огънят ще докосне само сърцата ни. Нашият основател, Отшелникът от север, ни предостави тази интерпретация. Той е получил думите право от устните на Бога, но не е съумял да ги разтълкува. Пазете се! Не се оставяйте на заблудата. Всевишният е дошъл в огън да ни посети, но не просто душевен. Той желае да прочисти двупортата блудница от злината й. Той иска да ни прочисти, защото не ще приеме недостойни!
Проповедникът внимателно огледа тълпата. Въпреки силата на думите му и подкрепилата ги магия, неколцина бяха напуснали демонстративно, вложили ядосани или объркани изражения върху лицата си. Всезнайковци и мърлячи. По-добре е без тях.
— Вчера предадох на паството си словата на самия Бог. Предрекох, че Той ще изпрати следовници, които да изпълнят волята Му. И вижте, че бях прав! Вижте как Инструър гори заради греховете си. Благословията бе предадена от Отшелника, който посочи пътя, на мен, посочения от Бога. Тук съм, за да потопя Инструър в пламък, да напътя разпростирането на огъня през Фалта, докато всички властници на този свят бъдат съборени, за да бъдат заменени от истинската Мощ.