От този ден знаех, че нещо нечисто се е настанило в Лулеа. Ала още помнех трудностите и ужасите, които бях принуден да търпя и върша в Сивитар, злодеяния в името на доброто, затова не казах нищо. Да не привличам вниманието беше по-важно за мен от това да предупредя долината. Нека Бог ми прости!
— Мини на въпроса, старче! Обясни какво общо има това с победата над Рушителя!
Възрастният фермер се изсмя.
— Фарр, толкова силно ми напомняш на един младеж. Той трябваше да е умрял в Сивитар преди години, а сега стои пред вас. Ще обясня всичко, бъди търпелив.
Много седмици и смърт по-късно, при поредното си посещение във Вапнатак, заварих родителите на моята Тинеи да плачат. Нещо — или някой — я отвлякло през нощта. Месеци я търсих, но не открих нищо.
Тогава един ден зърнах жена да крачи към колибата ми. Вгледах се по-внимателно и видях, че това е Тинеи, моята обична. Изглеждаше, че ужасни неща са й били причинявани през тези месеци. Лицето й беше изпито и наплашено, освен това тя куцаше, осакатена. И също така беше бременна.
Умолявам ви да слушате, без да ме прекъсвате с въпроси, не и преди да съм приключил. В продължение на дни тя запазваше мълчание, но когато най-сетне проговори, Тинеи ми каза, че е била робиня на Рушителя, на самия Неумиращ. Аз не й повярвах, разбира се. Как би могъл Рушителят да бъде във Фирейнс, след като домът му се намира на остров Андратан, на другия край на света? Ала очевидно нещо я беше наранило. Всеки, притежаващ храброст, би потърсил това нещо и би се изправил срещу него. Аз не го сторих. Казах на родителите й, че съм я намерил да се щура, а за детето рекох, че е мое. Съмнявам се, че ми повярваха, но те така или иначе не искаха да ме виждат повече, обвинявайки ме, че аз самият съм я отвлякъл.
Накрая тя роди. Детето беше уродливо, със саката дясна половина на тялото. Тинеи не искаше да има нищо общо с него. Изпищя, когато се опитах да го сложа в ръцете й. Опитах се да го отгледам сам, но знаех, че от мен няма да излезе добър баща. А Тинеи отказваше дори да седи в една стая с детето. Затова аз го отнесох до селото, където го оставих на пътя на една бездетна двойка.
Пребледнял, Лийт се обърна към родителите си. Те седяха вдървено, вкопчени един в друг, сякаш ги връхлиташе бурен вятър.
— Тинеи така и не се възстанови от причиненото й. Не се сдобихме със собствени деца. И миналия Средозимник тя умря. Помислих си, че тази глава от срамния ми живот е затворена.
Ала се оказа, че не е. Научих, че мъжът и жената, отглеждащи детето на жена ми, са били отвлечени от брудуонци. Тогава истината започна да си проправя път в сърцето ми. Защо брудуонците биха се интересували от Манум и Индретт? Да, Манум разполагаше със знание, което Рушителят искаше да остане скрито, но дали това знание би било достатъчно да попречи на планираната инвазия? Както видяхме, не. Не, трябваше да има някаква друга причина за интереса му. Единствената причина, за която можех да се сетя, беше деформираният син на Тинеи, Хал Манумсен. Аз, хауфутът на селото, Хал и брат му тръгнахме да спасяваме отвлечените. Но, както знаете, скоро се превърнахме в част от нещо далеч по-голямо.
Индретт се изправи. Тресеше се цялата.
— Защо… защо… защо не каза? Ние искахме да знаем! Детето на Тинеи? Кой е бил бащата?
— Не открих кой е бащата, момиче — нежно каза той. — Но доказателствата сочат в една посока. Трябва да е притежавал магия, ако можем да съдим по Хал. И трябва да е бил зъл човек. Убеден съм, че той е отговорен за ужасните неща, които се случваха в Лулеа. Нима мислиш, че бих сринал живота ти с подобни новини?
— Да не искаш да кажеш… Мислиш, че баща му е брудуонец? — Манум също се изправи до съпругата си, стиснал пестници.
Кърр въздъхна.
— Брудуонците са хора като нас. Точно ти би трябвало да знаеш това, Търговецо, защото си живял сред тях. Не, не мисля, че баща му е бил обикновен брудуонец.
— Повелител на страха?
— Несъмнено — изстреля фермерът. — Кой знае колко дълго долината е била шпионирана? Колко дълго Рушителят е знаел, че от Лулеа ще дойде човек, от когото ще трябва да се страхува? Иначе защо му е да ни праща подобен шпионин?
— Почакай! — Фемандерак едва не скочи във въздуха. — Говориш нелепости. Да не твърдиш, че Рушителят е знаел, че Дясната ръка на бога ще дойде от долината Лулеа, и че е изпратил Махди Дащ който да го създаде? Защо му е на Неумиращия да иска отдавна предречен противник? Не, всички пропускаме нещо. Всичко се свежда до самоличността на Десницата. Кой е той?