— Може би това ще стане ясно, ако обмислим отчаяната постъпка на Рушителя в разгара на войната — отвърна Кърр. — След появата на небесната ръка той смята, че ни е надвил. Тогава открива, че ние разполагаме с още бойци — магията ни го кара да мисли, че са четиридесет хиляди. Той е притиснат и заплашен от загуба. Затова предлага двубой и приготвя обвързваща магия. Хал се изправя срещу него и удържа до… поне от това, което видях, той се остави да бъде убит. Не очаквам някой да се съгласи с мен, но това видях аз.
Вече сме обвързани от заклинанието. Предстои то да бъде запечатано в Съвещателната зала. За мен ключовият момент е дали Хал е знаел, че Истинната магия може да бъде разчупена, ако Рушителят не може да подпише. Никога не ще узнаем със сигурност, но нека ви запитам: кой сред нас познава магията по-добре от Хал? Ако някой е знаел, че все още имаме шанс, дори и да изгубим двубой, то това е бил той. Мисля, че е планирал това и е използвал силата на Рушителя срещу него. А сега за случилото се вчера.
Нека ви кажа какво видях аз. Командирът на армията ни и Стрелоносителят подписаха. Беше ред на Рушителя. Аз гледах с натежало сърце, но… осъзнавам колко лесно е да се каже… помислих си, че нещо ще се случи. Чух шум, погледнах нагоре и видях Стрелата да долита от тавана и да уцелва Рушителя. Магията се развали и избухна хаос, защото ние вече можехме да се изправим срещу завоевателите.
— Но кой е стрелял? — Въпросът бе зададен от дузина гърла. Лийт мълчеше: още не.
— Видях кой запрати Джугом Арк — рече хауфутът. — Тя долетя от барелефа. Погледнете! В лъка на Най-възвишения не трябва ли да има стрела?
Всички проследиха с погледи протегнатата му ръка. Там, високо над тях, изсечената фигура на Бога бе опънала тетивата на лъка си — но в него нямаше вложена стрела.
Лийт плесна с ръце, привличайки очите им. Той си пое дъх и в настъпилата тишина бавно им разказа за гласа. Манум и Индретт плачеха открито. Сълзите на майка му смесваха мъка и радост.
— Видях лицето на Хал, неговия глас чух — обобщи Лийт. — Мисля, че Кърр е прав. Хал е планирал това от самото начало.
— Значи сме били спасени от умишлената саможертва на брат ти — каза Фемандерак. — Изстрелването на Джугом Арк срещу Рушителя може да бъде видяно като последния удар на двубой. Хал е умрял със знанието, че по някакъв начин ще успее да се върне за достатъчно дълго време, за да изстреля Стрелата.
— За втори път — каза Лийт.
Даже даурианският учен не разбра думите му веднага:
— Искаш да каже, че Хал… че Хал и Най-възвишеният…
— Има ли значение? — отвърна младежът. — Но как иначе образът би носил лицето на брат ми. Вие, които го познавахте, погледнете. Не е ли това неговият лик?
Те се приближиха към стената и се взряха в бялото лице, което вече не беше празно. Не точно Хал, но лице, което той би носил в зрелостта си.
— Простете, млади господа — раздразнено каза сър Чалкис. — Да намеквате, че едно сакато момче е въплъщение на Бога, е само по себе си достатъчно зле, но да твърдите, че той е син на брудуонец! Тази дискусия е прекалено близка до богохулство, за да ми е по вкуса. — Той се изправи и надена ръкавиците си с отсечени движения. — Ако наистина си от Даурия — обърна се той към Фемандерак, — грешката, която допускаш, трябва да ти е известна. Моят орден повече няма да бъде част от този съюз и ще се завърне в замъка си. Видението на сър Амасиан още не е настъпило.
Той кимна веднъж, като че да подчертае думите си, сетне напусна залата.
Лийт сви рамене и огледа залата, дирещ някакво вдъхновение, но не намери нищо.
— Прав е относно мистерията за раждането на Хал — призна Фемандерак. — Само че това не оказва влияние върху сегашното ни положение. Все още трябва да спасим оставащото от армията си.
Лозианските предводители, за които тази богословска дискусия не представляваше интерес, се оживиха. Зората завари командирите да разговарят оживено, обсъждайки и отхвърляйки идея подир идея. Само понякога биваха хвърляни нервни или удивени погледи към фигурата на стената или Стрелата в ръката на младежа.
Някъде в далечината прозвуча тръба, умножила зова си. Събраните сепнато повдигнаха глави, учудени от поредното развитие. Малко след това в залата дотича пратеник.
— Пред Иннската порта има огромна армия! — викна той.