Едва изрекъл тези думи, в залата влетя друг вестител, с все коня си, който бе вкарал в сградата.
— На Струърската порта има събрана сила!
Объркани, фалтанските предводители се спогледаха. Постепенно шумотевицата утихна. Остана да се чува само нервния смях на Стрелоносителя.
Глава 19
В лагера на врага
Мракът постепенно се превърна в светлина, а с нея мъченията започнаха отново. Към обширния списък болка се бе прибавило пулсиране в дясната буза. По навик Стела повдигна ръка, за да докосне увреденото място, но усилията й бяха напразни. Тогава тя осъзна осакатеността си — както всяка сутрин.
Бе преметната върху нечие рамо, отпуснала глава на кръста му. Не беше Рушителят — него можеше да види зад себе си, ако леко повдигнеше глава. Макар че усилилата се болка я разубеди да повтори движението. Две отсечени до китките ръце, едната бинтована, напомняха за вчерашните събития. Но споменът за поражението на Рушителя не можеше да спомогне за обгърналата я тъма.
Дори нападението през нощта не бе успяло да я изтръгне от вцепенението. Тя сама бе дошла на себе си с отчаян вик, озовала се на дъното на лодка, тласкана от два тъмни силуета. Около нея долитаха крясъци и кънтенето на стомана. Ужасяващо познат звук. Стела се бе опитала да се повдигне на една от седалките, за да види какво става — и да привлече стрела, ако има късмет. Но стрели нямаше, само мъже в канута, гребящи енергично около редица лодки. Объркана от внезапното си свестяване, влудявана от неспирната болка, Стела дори не беше сигурна на коя от двете сили — гребните лодки или канутата — принадлежи. Внезапно движение на лодката бе я накарало да удари глава в планшира. Над нея двама се бяха вкопчили, а сетне бяха паднали във водата. Тя бе чула мятането им, после бе настъпила тишина.
Сега тя се беше събудила отново. Не можеше да си повдигне главата, но можеше да преброи чифтовете крака, макар че това й отне време. Дванадесет. За неопределен период тя отново изпадна сред чернота, сетне се събуди с това число, запечатано в ума й, но не можа да се сети какво означава то. В един момент тя бе оставена върху хладния килим в палатка, където грижовни ръце я нахраниха.
— Дванадесет — промърмори тя, като че тази бройка носеше някаква важност. Човекът, който й подаваше лъжици супа, не отговори, ала нещо влажно докосна челото й. Стела насила отвори очи. Накара ги да се съсредоточат върху кръглото насълзено лице, върху тъжната уста, която никога нямаше да отрони друга дума. Със здравата си ръка тя се протегна и погали лицето му — с допира душата й се сви. Нечленоразделният крясък, който тя бе сдържала толкова дълго в желанието си да не се признае за победена, сега намери изблик в ридания.
— Дванадесет — рече Стела отново, когато се успокои. — Остават дванадесет и никакви ръце.
Това изглежда звучеше смислено за евнуха, който кимна, а очите му блестяха опасно, сякаш самият той има заслуга за осакатяването на Неумиращия и унищожаването на Махди Дащ. Дванадесет. Стела щеше да брои, докато не останеше никой от тях.
Лийт и Грайг се прегърнаха в сянката на Иннската порта под лъчите на пролетното слънце. Стрелоносителят разказа накратко случилото се — историята не носеше очакваната радост. Лийт обгърна с шепи ръцете на приятеля си и каза от дъното на душата си:
— Как може една победа толкова да прилича на поражение?
Младият немохаймски войник нямаше отговор, ала видимо се радваше, че е намерил господаря си жив.
Геинор разказа за южната армия, а пълководците на Фалта възкликнаха изненадано, когато чуха колко близо до брудуонците се намира съюзническият лагер.
— Има вероятност още да не знаят за присъствието ни — добави Геинор, — тъй като ни разделя един хълм. Но несъмнено ще очакват атака тази сутрин.
— Що се отнася до това, как бихме могли да ги нападнем? — каза началникът на стражата. — Те още държат пленници. Някой може да смята, че смъртта на заложниците е цена, която си струва да бъде платена, за да се прочисти Фалта от брудуонската заплаха, но аз самият не бих подкрепил подобен план.
— Те са пленници, надвити в битка — каза върховният вожд на фенните чрез жреца си, който му служеше за преводач. — Ще трябва да понесат последствията.
— Не и докато аз командвам — решително заяви Лийт. — Трябва да обмислим действията си внимателно.
— Но бързо — додаде Геинор. — Бъдете уверени, че брудуонците ще са готови за нападението ни, може би дори подготвят свое.