Геинор прочисти гърло.
— Аз бих предложил друг подход. Можем да се възползваме от прикритието, което този хълм предлага, и да доведем силите си много близо. Тогава бързо заобикаляме брудуонците, предотвратявайки снабдяването им с провизии. Обсада. В един момент те ще бъдат принудени да приемат условията ни.
— Кажи ми, тате — поде Грайг, — кои ще бъдат първите, които ще умрат от глад? Дали брудуонците ще държат пленниците си сити, докато самите те умират от глад? Твоята стратегия е просто по-бавна версия на това, което предлага Фарр Сторрсен.
Възрастният царедворец не се обиди, а се усмихна широко на сина си.
— Значи остават само преговорите, така ли? — мрачно попита Ейксхафт. — Какво ще заменим — безопасен път до границата за част от пленниците или ще бъдем принудени да им отстъпим част от земите си?
— Изглежда ще трябва да сформираме делегация. — Саристанският адмирал се навъси, сетне поклати глава. — Или това, или изчакваме да видим какво ще се случи.
Той започна да обсъжда този вариант с мъжете от Немохайм. Лийт се приведе към Фарр и прошепна в ухото му:
— На какви езици говорят брудуонците?
Винкулчанинът изглеждаше объркан от въпроса.
— Бойците, с които се биехме, разговаряха помежду си на своя си език. Звучеше ми като някакъв брътвеж. Но забелязах, че войниците с нагръдници в различен цвят използват вариант на нашия общ език. Защо? Защо да е от значение на какъв език говорят?
Но Лийт вече се беше обърнал.
— Подръж — тихо каза младежът на Ейксхафт и подаде Джугом Арк на сепнатия фодрам. Сетне, преди някой от останалите да е успял да го спре, Лийт излезе от храстите и пое надолу към лагера.
— Лийт! — просъска Грайг. — Лийт!
Само че младежът от Лулеа или беше прекалено далеч, за да го чуе, или избра да не обърне внимание. Ужасът им се превърна в паника: дали момчето си беше изгубило ума, или бе попаднало под влиянието на някаква мощна магия, принудила го да се разкрие? Може би му бе хрумнал някакъв план? Каквато и да беше причината за тази му налудна постъпка, шестимата можеха единствено да изчакват. Не се осмеляваха да напуснат прикритието си.
Хауфутът прокара длан по потното си лице.
— Никой ли от вас не се досеща какво възнамерява да стори? — Той се вгледа в неразбиращите им лица. — Ще размени себе си срещу пленниците, ето какво.
— Значи отива на смърт — тъжно рече адмиралът.
— Да — съгласи се кметът на Лулеа. — Но мисля, че той иска точно това.
Прекалено дълго пленник на събитията, прекалено много отговорност без истинска сила, прекалено дълго следвал пътищата, очертани предварително. И докато бяха лежали в храстите, отново изчаквайки, нещо в Лийт се бе възпротивило. Той копнееше за чиста, проста, ясна постъпка, не обърканата каша от политика и войски, размятала го из света. Дело, което да го очисти от всички досегашни грешки и многочислената вина, която все още го измъчваше. Ако успея да спася само един, ако намаля бройката само с един, ще се почувствам по-добре.
Планът бе разцъфнал в ума му и Лийт бе действал веднага, без да се впуска в разсъждения — страхливост под прикритие — които щяха да стъпчат крехкия цвят. Огромна вълна облекчение съпровождаше слизането му по склона. Най-сетне. Да стори нещо, за което само той беше отговорен. За което само той щеше да страда, ако допуснеше грешка! И когато осакатеното, но все още красиво лице изникна пред очите му, той ускори крачка.
— Спри! — ревна пазач със зелен шарф. — Идентифицирай се!
Брудуонецът държеше копие в ръцете си и се мръщеше към приближаващия лагера. Другарят на войника пристъпи напред, за да огледа натрапника.
— Съжалявам — изрече новодошлият, служейки си с чепата пародия на общия език. — Бях откъснат от ротата. Изгубих си червения нагръдник в един храст. Искам разрешение да се присъединя отново…
— Да се присъединиш отново? Само какво те чака! По-добре да беше избягал, отколкото да се връщаш без меч и нагръдник. Рудос може вече да го няма, но това не означава, че дисциплината е омекнала!
И часовият започна да описва наказанията, които щели да последват явяването на Лийт. Другарят му намираше това за много забавно.
Младежът търпеливо изчака описанията да приключат.
— Изчезвай тогава! И знай това! Неумиращият се върна само с малка част от безценните си Повелители. Мисля, че нещо се е объркало. Ако е така, боговете да са на помощ на всеки, пипнат в прегрешение!