Стройният непознат им благодари с чудатите си думи, сетне пое в противоположна посока на палатките на червените. Постовият понечи да викне подире му, но другарят му го спря, изтъквайки, че предстоящото наказание на глупака ще им предостави отлично развлечение.
— Може би и той ще бъде изгорен по подобие на господаря си. — Двамата се засмяха, преди да възобновят дежуренето си над полята и хълмовете на запад.
Лийт знаеше, че оцеляването му зависи от откриването на нагръдник и задача — второто в някоя част на лагера, където говоренето на общия език да е оправдано. Той трескаво диреше сред палатките, докато не попадна на редица жълти нагръдници, приготвени за изпиране. Повечето от тях бяха покрити с кръв. Лийт се огледа, изчака подходящ момент и грабна един от по-чистите. Как ли се е казвал човекът, чиято кръв е изцапала плата? Просто един от бройката в ума му…
А сега да намери място, където да не привлича внимание…
— Ти! — изстреля глас, остър като камшичен удар. — Жълти! Какво правиш извън зоната си?
Лийт рязко се извърна по посока на гласа. Притежателят му беше широкоплещест мъж със син шарф, който много приличаше на началника на инструърската стража. Но обноските му бяха далеч по-безцеремонни.
— Е? Имаш ли обяснение?
С празен ум, Лийт заекна:
— Бях изпратен…
— Няма значение! Освен ако не те е изпратил самият Повелител на Брудуо, забрави заповедите си и ела с мен. Проклетите чиновници не ми дават достатъчно пленници, а двамата, които ми предоставиха за нужниците, са прекалено измършавели. Мърша приживе! — Командирът се засмя на шегата си, сетне забоде пръст в гърдите на Лийт. — Така че това ще ти запълни деня, момчето ми.
Той пъхна пръст в яката на Лийт и го затегли подире си.
Така притежателят на Джугом Арк прекара рискования си следобед в брудуонския лагер, като копаеше нужници. Макар това да беше най-неприятната работа, която бе вършил през живота си, Лийт мълчаливо благодареше за късмета си, защото тя му гарантираше, че никой няма да се приближава до него. Нагръдникът му отдавна вече не беше жълт, а ботушите…
На моменти синият шарф идваше да провери напредъка му и след задължителното изръмжаване се оттегляше. Ръцете на Лийт се покриха с мазоли, но той си припомни Стела, изкачваща се към подиума, и се постара да забрави болката.
Точно преди залез синият шарф дойде при Лийт.
— Свободен си — изръмжа той, но в гласа му се долавяше и уважение. — Ти си добър работник. Искаш ли да подпиша формуляра ти?
— Не! — остро каза Лийт. Какъв формуляр? С мъка си наложи да остане спокоен. — Не — ще дойда по-късно. Първо да довърша дупката, после подпис.
Брудуонецът поклати глава на глупостта му. Само че не беше негова грижа какво ще се случи с младежа, ако бъде заварен извън зоната си след настъпването на вечерния час.
— Добре. Потърси ме като станеш готов. Ще получиш допълнителна надница.
Лийт му се усмихва, докато онзи не се оттегли, сетне се спусна в дупката, която беше изкопал, и я покри. Макар и неприятно скривалище, щеше да му позволи да остане незабелязан.
Младежът от Лулеа изчака да се стъмни, чудейки се как ли останалите са посрещнали плана му. Не бе имал време да се замисля над това. Само се надяваше, че няма да решат да нападнат лагера заради него. Тогава щеше да има още числа…
Родителите му също щяха да се притесняват. И за тях също не беше помислил. Загубата на големия им син им беше причинила достатъчно страдания. Кърр също бе страдал много.
Лийт се нуждаеше от още време, за да размисли над разказаното от фермера. Колкото и невероятно да звучеше, изглежда носеше и истина. Даровете на Хал бяха дошли от място, различно от Северните покрайнини на Фирейнс. Кой ли е бил баща му?
Образ, два образа, блеснаха в ума му.
Със страх Лийт гледаше към поредното парче от обширния пъзел. Образ, съставен от два сходни: Стела куца по стълбите, с деформирана дясна половина, несъмнено от мъченията на Рушителя. Хал куца сред полето, с деформирана дясна половина.
Възможно ли беше? Но какво бе казал Кърр за Тинеи? Тя също била измъчвана. Какво беше казал? Лийт не можеше да си спомни, макар нещо да му нашепваше, че това знание е ключово. Още едно парче и ще разбера всичко.