Фемандерак не каза нищо, обаче лицето му беше посивяло.
— Да, прав си — рече бързо философът, стараейки се да убеди себе си. — Джугом Арк е свързана с него. По пламъка ще знаем дали е пленен или убит.
— Но какво ще правим? — провикна се Индретт, без да прави опит да скрива мъката си. — Бихме могли да поведем южната армия и да го освободим!
— Не. — Саристанският адмирал бе неумолим. — Рискът от загуба е прекалено голям, ако предприемем непланирани действия. Може да се окаже, че оставяме Инструър, а следователно и цяла Фалта, на милостта на Рушителя. Да не предлагате да заменим хиляди животи за един?
— Да! — Индретт не беше на себе си от притеснение. — Да! Той излага на риск своя живот заради нас!
Ала събраните около нея сведоха глави и майката разбра, че няма да бъде направен опит за спасяването на сина й.
— Проклет да е денят, в който си била намерена! — изпищя жената, грабна Джугом Арк от ръката на сепнатия Ейксхафт и я заби в масата. Стрелата остана забодена, потрепвайки леко, все така обгърната в пламък. Всички лица се обърнаха към майката на Лийт. Самата тя също осъзнаваше значимостта на случилото се току-що.
Сега всички погледи бяха насочени към ръката й, която Индретт държеше протегната, с дланта нагоре, необгорена.
Жената възкликна тихо.
Слабоватият дауриански философ допря ръка до челото си, защото осъзнаваше колко много не е знаел. Кърр кимна, намерил потвърждение на собствените си подозрения. По израженията на останалите се изписваше удивление.
— Усещам го — прошепна Индретт. — Той е някъде на север, уплашен е, но е още жив. Усещам го.
Събраните бавно се отпуснаха по местата си и се приведоха напред, към Джугом Арк. Пламъкът продължаваше да грее безгрижно, докато около тях се спускаше нощта.
През стените на палатката проникваше съвсем бледа светлина, но тя беше достатъчна, за да очертае сламеника, положен на три крачки от Лийт. Завито тяло се размърда, спящо, но може би с лек сън. Знаейки, че всяко невнимателно движение може да събуди Неумиращия, Лийт започна да се придвижва наляво с изключителна предпазливост. Стъпка, вслушване; стъпка, вслушване…
Огромна бяла форма изникна пред него, разперила ръце, зинала в беззвучен вик. Преди да е успял да реагира, Лийт се озова сграбчен в мечешка прегръдка, изкарала въздуха му — юношата не можеше нито да изкрещи, нито дори да вдиша. Опита се да си послужи с Огъня, но никаква ясна мисъл не можеше да разкъса мъглата на паниката. Ръцете го издигнаха над пода и го отнесоха отвъд платнената преграда. Тук също имаше сламеник, покрит с издуто одеяло. Внезапно младежът долови огромна сила.
Пленилият го отпусна една ръка, така че Лийт можа да си поеме дъх, макар да оставаше сграбчен. Другата ръка се пресегна към горната част на сламеника, отдръпна одеялото и докосна изникналата буза с нежно, дори почтително движение. Сетне постави пръст върху устните. Спящата глава се обърна, очите се отвориха и се разшириха от изненада. Изпълниха цялото опустошено, но красиво лице.
— Лийт — рече сънено Стела. — Как си дошъл в съня ми?
Едрият мъж допря пръст и до устните на Лийт, после го пусна. Но дори и да не беше получило това предупреждение, момчето от Лулеа не би извикало — шокът му беше прекалено голям.
— Лийт. — Нежният глас бе удивен. — Ти наистина си тук. И ти ли си негов затворник?
— Не, Стела. Поне така мисля. — Той се обърна към мъжа, който сега стоеше до него, положил едната си ръка върху неговото рамо, а другата върху това на Стела. Кръглата му глава се поклащаше. — Не, не съм пленен. Дойдох да те освободя.
Но ти притежаваш тъй силен Огън. Не е нужно някой да те спасява. Защо още не си избягала?
Стела приседна на сламеника. Дълбоките белези по лицето и врата й събудиха гнева на Лийт. Той се протегна, взе ръката й и понечи да й помогне да се изправи.
— Ела — каза той. Очите му започваха да се насълзяват. — Да си вървим.
— Не.
Лийт изненадано пусна ръката й. Дланта му продължаваше да я усеща.
— Няма да избягам без приятеля си. — Стела посочи към едрия мъж, който ги гледаше с тъжни кафяви очи.
— Тогава ще вземем и него! — Лийт отново протегна ръка. Може би дори и с този мъж имаха шанс да избягат.
— Не — повторно рече Стела. — Магия не му позволява да напусне това място. Той е обвързан с Рушителя и ще умре, ако прекрачи границите на лагера. Не мога да го оставя сам.