Тези нови следовници бяха мъжете и жените на Ескейн, които Най-възвишеният отдели от светските им сестри и братя, та ги отдаде на чистота. Те се повдигнаха, за да сразят нечистия фалтански Съвет. Дори и сега, докато говорим, те се сражават и умират заради нас. Въоръжени зле, малобройни, ескейнчани продължават да предизвикват градската стража. Те се борят и умират за нас. Докато ние си служим с думи, те си служат с дело!
Деорк умишлено замълча, за да подсили ефекта. Забеляза, че обичайният хор съгласие липсва. Хубаво. Значи слушат внимателно. Както очакваше, от тълпата се обади глас.
— И какво ще правим?
Месеците обработка са си стрували. Бих могъл да ги накарам да убият съседите си или да пожертват собствените си деца — и мнозина от тях ще го сторят.
Вече с тих глас, той продължи:
— И какво ще правим, сестри и братя? Ще се борим. Време е онова, вложено вътре, да изникне. Време е да живеем — и да умираме — в името на Бога. А къде ще се сражаваме? Предречено е, че ние сме наконечникът, който ще се вбие в сърцето на Инструър. Най-възвишеният ни запраща в Съвета на Фалта! Вървете, намерете приятелите и познатите си от другите клонове и им кажете да се съберат пред Залата на знанието по залез-слънце. Донесете мечовете си, донесете сопите и тоягите си, донесете факлите и огъня си. Доведете съпрузите и съпругите си, родителите и децата си. Донесете огъня, запален в душите ви, храбростта и кесиите си, за да получите благодарността на самия Въздигнат. Ние ще изпепелим хижите на нечестивите, а съкровищата им ще вземем за себе си. И ще издигнем високо знаме на нашия повелител.
Отговори му одобрителен рев. Дори нямаше нужда да си губи времето със словоплетство.
— Вървете! Днес е решителният ден — денят, в който ще откриете къде се съдържа вярата ви — само в ума или в сърцето. Ако я носите в гърдите си, то ще ви срещна пред Залата на знанието, когато слънцето потъва. Аз ще бъда там, от Всевишния посочен, за да се уверя, че справедливостта ще бъде въздадена!
Все така с рев, тълпата блъсна вратите. След десет минути Мазето остана празно. Само Тангин стоеше на платформата. И се смееше ли, смееше…
Есенното слънце немилостиво печеше върху окованата Стела. Девойката усещаше изгарящото му докосване, но беше безсилна да помръдне. По кожата й бе избила пот, която жилеше очите й, а получилите бегла почивка крайници я боляха неимоверно. От известно време бе започнала да изгражда основите на план в ума си. Отчаян замисъл, целящ мъст, а не бягство, макар че дори и то не изглеждаше особено вероятно. Но тя мразеше Деорк — Тангин — с чувство, далеч по-силно от предишната й обич към него, омраза, родена от болка и унижение. Планът й се опираше на това, какво ще направи Рушителят, ако някога се появи при нея. Стела не спираше да обмисля какво ще стори тя, какво ще му каже, кои свои мисли ще изложи напред и кои ще скрие. Обработваше плана като скъпоценен камък, от който оформя кристален нож, готов да потъне между ребрата на Деорк. В един момент умът й загуби концентрацията си, изтормозен от горещината и умората.
Хладният вятър я изтръгна от откъслечната дрямка. Допирът му й се струваше най-прекрасното нещо, случвало се през живота й. Известно време Стела остана със затворени очи, преди да погледне. Слънцето бе залязло, бяха изникнали звездите.
Девойката премигна. Звездите се намираха под нея и се движеха. Какво й бе причинил Тангин? Що за илюзия беше това? Не, това не бяха звезди, а факли. Стотици люде с факли се стичаха към откритото място пред Залата на знанието. Отиваха на заколение.
Събраната отново Компания прекара следобеда в оживен разговор. Истории за удивителни приключения биваха разказвани простичко и без разкрасявания, пораждайки малко въпроси и малко коментари. Всички осъзнаваха сериозността на настоящия момент. Чуха за пътуването на Аркимм, за случилото се в Джорам, за отделянето на Лийт и за случилото се по пътя към Инструър. Младежът разказа за случилото се в Немохайм и за посещението при Пей-ра, а спътниците му не спираха да се дивят на пламъка, който носеше.
Сега Компанията надхвърляше две десетици. В единия край на масата седяха Кърр, хауфутът, Манум и Индретт. От лявата им страна се намираха Лийт и Хал, Фарр и Перду. Между тези четиримата имаше празен стол, напомнящ отсъствието на Стела. Насреща им седяха Аркосът на Немохайм и началникът на стражата, поставени между Ахтал и Те Туахангата. Сетне идваха принц Уизаго, Беладона и Маендрага, жената от Ескейн, сложила малката робиня на скута си, и Фемандерак, който в момента говореше. Геинор и Грайг се бяха разположили на пода.