— Вървете… и ги пребройте — изклокочи Неумиращият сред лигата си. — Открийте начин… да ги заобиколим.
Повелителите на страха се поклониха и напуснаха палатката.
— Стела… — каза нежно той, когато воините излязоха. — Какво щях… да правя без теб?
В отговор тя не каза нищо, никога не отговаряше, но, както винаги, той можеше да я разчете.
— Ти мислиш… че съм отвратителен. Такъв съм! Но и преди… съм бил в такова състояние. Проклетата Стрела… ми повлия така и преди.
Рушителят прочисти гърло, сетне бе задавен от пристъп на кашлица, оттеглил се едва когато нещо в него изглеждаше на път да се прекърши. Стела отново усети извличането от душата си.
— Тогава… Тогава никой не ми помагаше. Сега… имам теб.
Неумиращият се усмихна — същински череп, породил отврата в стомаха й и странно съжаление в гръдта.
— Милата ми Стела…
Той отпусна глава и затвори очи, изтощен от думите и раздиращата кашлица.
— Вече няма да я имаш — изрече глас.
Главата рязко се повдигна, очите се отвориха, за да видят евнуха, застанал до слугинята му, любимата му, живота му… Още една халюцинация. Той не може да говори. Отрязах му езика.
— Може да си отрязал езика му, но аз дадох на сърцето му глас — каза евнухът. Празната му уста се движеше съответстващо на думите. — Сега си достатъчно слаб, за да може той да се откъсне от теб и да отведе момичето със себе си. Време е да заживееш живота, който си избрал за себе си, без да крадеш от чуждите животи.
Неумиращият скочи на крака.
— Ти! — изрева. — Ти отне и двете ми ръце! Няма да ми отнемеш любимата! Вземи него, той е мърша, но ми остави момичето!
— Тя сама ще реши — рече гласът.
Гласът на Хал? Как е възможно това? Видях го да умира!
— Е, Стела? Ще тръгнеш ли на запад с мъжа, когото спаси от смърт с грижата си, или ще останеш с онзи, който твърди, че те обича, а те изсмуква? — Устата на евнуха се затвори, ала очите му все така блестяха с невъобразима яркота.
Изборът беше лесен. Дори не трябва да избирам! — каза си тя. Ала връзката между нея и ужасната останка от човек не бе променила здравината си. И част от тази връзка, осъзна с ужас Стела, бе изработена от нея самата.
— Кралица на Брудуо! — изпищя Рушителят, протегнал ръце към нея: чуканите безмълвно изразяваха нуждата му. — Ще живееш вечно! Ела и живей с единствения, който никога няма да те изостави!
<Огънят на живота гори в теб> прозвуча гласът в ума й. <Използвай го и прогори нишките, които те оплитат. Тогава ще бъдеш свободна да избереш.>
Аз не изоставих евнуха, когато той се нуждаеше от мен. Да изоставя ли Рушителя? Той също се нуждае от мен.
<Изборът принадлежи на теб. Ще ти кажа само това: трудно е да не предложиш помощ на онези в нужда, ала понякога това е единственият начин, по който можеш да им помогнеш. Много пъти имах възможност да помогна на Компанията, но ако го бях сторил, никой от приключенците не би придобил сегашната си отговорност. Решавай бързо: Повелителите на страха се връщат.>
Лийт ми каза за възгледите ти. Той не ги харесваше, аз също. Да изоставиш онези в нужда и да наречеш това добрина? Има твърде много себични люде, които биха се възползвали от този начин на мислене, за да оправдаят бездействието си.
<Но ти не си от тях, Стела, което е причината подобно мислене да е възможно. Моля те, вземи Огъня и прогори вървите си. Остават секунди.>
Тя премести погледа си между двамата мъже и направи избор.
Седмината Повелители на страха се върнаха в палатката няколко мига по-късно, заварвайки своя Господар застанал на четири крака и крещящ отчаяно в хрипкав, разкъсващ душата глас. Слугинята и евнухът ги нямаше. Нямаше и следа от тях, без значение колко упорито Махди Дащ ги търсиха — а те дириха дълго, за да се отдалечат от писъците, продължили с часове.
По време на дългото пътуване на запад евнухът нито веднъж не проговори с езика на мъртвия брат на Лийт. Стела също не чу гласа в ума си. Навсякъде сакатата и евнухът бяха посрещани с милост и доброта. Още по-голямо щастие се оказа срещата с рота войници един ден източно от Еренмал. Ратниците казаха, че отиват в Инструър, където щял да бъде коронясан новият крал на Фалта — удивително храбър и мъдър мъж, комуто Шестнадесетте кралства се заклели във вярност. Някои от войниците изразяваха резерви относно връзките му с лозианите — в крайна сметка бяха прекарали дълги години в сражения с тях — но други казваха, че лозианите се били доказали във Великата война.