— И да имахте, не можете да прекосите. Не виждате ли, че градът гори?
— Бях призован от Съвета на Фалта. Трябва да премина.
— Никой не е влизал от деветия час насам. Може би след няколко дни…
— Аз съм новият посланик от Сна Вацта — каза мъжът, показвайки лист хартия. — Трябва да премина днес. Ако в града има безредици, трябва да бъда там, за да помагам.
— Все още не сте в Инструър, милорд — учтиво, но решително отвърна пазачът. — Затова от мен не се очаква да изпълнявам нарежданията ви. Когато стъпите в града, пускайки в сила назначението си, ще бъда длъжен да ви се подчинявам.
Войникът доволно скръсти ръце. Колегите му си размениха усмивки зад гърба му.
Мъжът от Сна Вацта стисна устни. Сетне ръката му се стрелна към пояса и със същото движение отправи острие към гърлото на войника. Движението бе невъзможно бързо.
Никой не помръдна.
Чужденецът въпросително повдигна вежда. Войникът трескаво направи знак с ръка и останалите стражници се отдръпнаха.
— Ти ще дойдеш с мен до града, за да потвърдиш пристигането ми. По-късно ще се върна тук, за да ми издадете пропуск. Не желая да върша нещо незаконно. — Думите бяха изречени меко и учтиво, което ги правеше още по-заплашителни.
— В крайна сметка няма да се наложи…
— Не, наложително е. Не искам да възникнат въпроси относно законността на присъствието ми.
— Няма да ви пуснат на портата.
Чужденецът раздалечи устни в старческа усмивка.
— Още една причина, поради която идваш с мен.
Така, за свой ужас и срам, войникът бе принуден да съпроводи мъжа до портата Инна, след което отвъд портата, където, стъпвайки в Инструър, чужденецът пусна в ход назначението си, а сетне обратно по моста към караулната. Процедурата отне половин час, през което време настъпи нощта.
— Все още не сте прегледали писмото за назначението ми. Подписано е от Нейно Величество Илизейн, кралица на Сна Вацта. Това е нейният печат.
Той подаде писмото на стражниците, които го гледаха в продължение на времето, което според тях се оказа достатъчно, сетне почтително му го върнаха заедно с пропуск. Пратеникът им обърна гръб, качи се на коня си и пое обратно към Инструър.
— Ще го пуснат ли втори път? — попита един от младите войници.
— Ако имат поне капка акъл — отвърна капитанът, потривайки гърло.
Компанията спринтираше към Залата на знанието. Отвратителните звуци ставаха все по-силни. Лийт държеше Джугом Арк високо. Усетила гнева и вцепенението му, Стрелата засия като слънце. Аркосът на Немохайм беше прав. Лъчите на светлината извадиха сцена на ужас.
Войниците, участващи в братоубийственото клане, бяха внимателно подбрани. Деорк бе знаел, че мнозина от стражите биха се възпротивили да избиват съгражданите си, без значение под каква форма бъдеше издадено нареждането, затова беше накарал новоназначените си капитани да изберат онези ратници, които не са обременени от скрупули. Имената на останалите бяха прилежно записани. Деорк имаше планове и за тях, включващи изпращането им в предните линии на следващата битка.
Стражите се нахвърлиха върху сепнатата Еклесия. Първата жестока атака повали една трета от събраните, които дори не бяха видели повторното изникване на Деорк и не бяха осъзнали, че са предадени. Писъци заглушаваха виковете на онези, които не бяха се паникьосали и се опитваха да организират събраните на групи и поведат малцината, които умееха да се бият.
Сиянието на Джугом Арк осветяваше три групи хора, които се отбраняваха храбро, но напразно. В този миг, отпечатал се дълбоко в съзнанието на Лийт, младежът чу жена да крещи:
— Моля ви, не и детето м…
Но молбата й беше безмилостно секната. Някакво задавено възклицание долетя иззад Лийт. Той осъзна, че звукът се бе отронил от гърлото на Фарр, израз на клокочещ гняв. Едва тогава юношата усети, че и той самият се чувства по същия начин.
— Бива ги да секат невинни — каза Уизаго. — Да видим колко са добри, когато се изправят срещу истински воини! Елате, приятели!
Надавайки рев, членовете на Компанията се включиха в битката.
Лийт премести Стрелата в лявата си ръка и изтегли меча си. За момент си помисли да използва силата на Джугом Арк, но отново се отказа, защото не знаеше какво би могло да се случи. Заедно с Уизаго, Те Туахангата и Грайг, който не се отделяше от Лийт, сякаш му беше васал, той се хвърли към неколцина стражници, прекалено заети да се гаврят с група зле въоръжени люде, за да забележат връхлитащата ги гибел. Юношата от Лулеа се нахвърли върху тях с вик, компенсирайки с ярост липсата на опит. Младият немохаймски боец се сражаваше до него и го пазеше от опасните удари. Новоизникналите бързо застанаха между членовете на Еклесията и пазачите.