Само на едно място мечовете биваха държани така: убийствените тренировъчни полигони на Махди Дащ. Колкото и невероятно да му се струваше, за малко се бе разминал с един от Повелителите на страха. Колко ли още от тях служеха на врага му? А Деорк се чувстваше толкова слаб!
Догадката ми е правилна. Врагът ми заема висок пост сред служителите на господаря. Но дали действа с Неговото одобрение? Няма значение. И в двата случая ще бъда мъртъв, ако допусна грешка. Той се обърна и бързо пое към кулата, решавайки да размишлява над това впоследствие.
Навън Компанията отвеждаше наплашените остатъци от Еклесията далеч от това място. Уизаго бе получил жестока рана в гърдите. Беше пребледнял и кървеше обилно. Те Туахангата стоеше до него, викайки за помощ. Лийт се огледа, чудейки се къде е Хал. Но раната изглеждаше нелечима.
Тогава си припомни Стрелата, която все още стискаше с лявата си ръка. Премести я обратно в дясната, приближи се до поваления принц и се приведе над него.
— Казах му да не се превзема — троснато каза Те Туахангата. — Обаче не, видя как се бие брудуонецът и реши, че той също може като него. Има късмет, че не го посякоха веднага, но мисля, че умира. Може ли да се направи нещо?
Лийт отчаяно се опитваше да си припомни как бе изцелил ръката на Геинор. Спомни си, че беше използвал мехлем. Но беше ли необходимо наистина? Сега нямаше време за мазила. Трябваше да провери дали магията на Стрелата е достатъчна сама по себе си.
Не е магия, мина му през ума. Ускоряване. Ускорява естественото зарастване на раната. Много рани зарастват и без церове.
Лийт постави Джугом Арк върху гърдите на умиращия. Стрелата заблестя в отговор. Когато я повдигна отново, раната се беше затворила, оставяйки само белег след себе си.
Фирейнският юноша изпита ликуващо вълнение, споходено от странна горчилка — отново беше използван като проводник на чужда сила. Но не можеше да позволи на гордостта си да причини чужда гибел, затова остави зяпналия Туа и отиде да търси още ранени.
Членовете на Компанията бяха наобиколили Лийт — в случай че войниците се върнат отново. Но улиците оставаха неестествено тихи. Сенките не криеха врагове. Единствено риданията на изцелените нарушаваха тишината — плачеха за погиналите си близки.
Стрелата бе излекувала мнозина — както от Еклесията, така и от ранените стражи, за които беше настоял Хал. Но не можеше да стори нищо за мъртвите.
— Моето съживяване беше само илюзия — тъжно каза Маендрага. — Де да можех да им върна живота наистина.
Накрая и последното дете беше излекувано. Приключенците от Компанията се спогледаха, изпотени и мръсни. Сетне едновременно поеха далеч от това отвратително място.
— Събрах ви тази сутрин, за да обсъдим вчерашните събития — обърна се Деорк към останалите членове на Съвета. Дълбокият му глас ехтеше в съвещателната камера, намираща се зад Желязната врата.
Тук съм, за да успокоя страховете ви. Да ви уверя, че всичко протича по план. Само че една тормозеща го мисъл се промъкна в словоплетството. Наистина ли всичко е под контрол? Дали дори и тук не ме застрашава нещо?
— Претърпяхме незначителен инцидент, касаещ зърнохранилищата. За съжаление последвалият пожар причини смъртта на неколцина работници. Негодниците от Ескейн веднага се възползваха от временното объркване. Командирите на градската стража бяха изправени пред трудна дилема: дали да се изправят срещу заговорниците, изпълнявайки нареждането ни отпреди два месеца, или да помогнат на достойните граждани и търговци срещу огньовете, заплашвали постройките в стария Струър и доковете. Знаели са, че и в двата случая е било възможно да бъдат обвинени в неизпълнение на задълженията си, затова разделили силите си. Това ги направило лесна цел за ескейнчани. Със съжаление трябва да съобщя за погиналите храбри стражници. Предлагам да не позволяваме саможертвата им да остане неоценена. За да запомним храбростта им, нека помълчим в продължение на минута.
Застъргаха столове, докато съветниците се изправяха. Деорк трябваше да признае, че Аркосът на Немохайм бе свършил добра работа, привличайки най-интелигентните и даровити хора от Съвета за брудуонската кауза. Някои от тях още не осъзнаваха какво означава това и каква щеше да бъде съдбата им, когато Рушителят се появеше. Но имаше двама-трима, които при други обстоятелства биха служили на Брудуо дълго и лоялно. Аркосът на Фирейнс, например, беше умел счетоводител, успял незабелязано да изпразни резервите на града, включително мощния Търговски дом. Аркосът на Фавония харчеше пари със същото умение, с което фирейнският му колега се сдобиваше с тях, но пък благодарение на комарджийските си пороци се бе сдобил с обширна мрежа информатори. Оказа се, че сред редиците на Ескейн има и хора със слабост към хазарта, натрупали огромни дългове. Благодарение на тях Деорк бе получил достъп до висшите ескейнски кръгове.