Съветът още не беше възстановен до пълната си бройка след прочистването на лоялистите. Все още не бяха пристигнали новите посланици от Сна Вацта и Редана, тъй като тези места бяха най-далече. Останалите новопристигнали бяха в ръцете му, включително и новият Аркос на Деруйс, което изненада Деорк, тъй като информацията, с която разполагаше, говореше, че Лудия крал не би изпратил покварен човек. А ето че този посланик дори бе предложил нови стратегии в угода на изменническия Съвет. Деорк го беше отвел в подземията под Пиниона, но на онзи не му бе трепнало окото. Нека говорят после колко чиста била Фалта!
Без значение на талантливост и полезност, този Съвет щеше да бъде пометен, когато Всевластният завземеше Инструър, което несъмнено щеше да стане още преди края на годината. Аркосите щяха да му предадат града, а после щяха да получат полагащото им се наказание. Деорк дори вече беше избрал подходящото място. Щеше да се погрижи екзекуциите да бъдат публични и сладостно удължени.
Едва бяха заели местата си, когато бе зададен първият въпрос, и то от Аркоса на Хаурн. Той рядко вземаше думата, защото не беше долюбван и знаеше това.
— Прощавайте, но защо не сме изпратили главната сила срещу Ескейн? Бройката на войниците ни е била достатъчна да потушим пожарите и да се изправим срещу заговорниците. Защо сме пропуснали шанса да ги унищожим, когато са надигнали глави от дупките си?
Деорк стана много предпазлив. Съдържанието на самия въпрос, личността на задалия го — и изобщо самият факт, че някой му задаваше въпрос, след като бе употребил словоплетство — всичко това го притесняваше. Магията, която бе принуден да използва снощи, го беше изморила повече, отколкото бе подозирал. На всичкото отгоре беше нарушил и една от заповедите на господаря, макар и не страшно. Когато се бе качил да отведе проклетата Стела, я завари ухилена. Толкова беше побеснял, че нареди да бъде заключена в Пиниона. Но лицето й все още го преследваше и това го притесняваше.
Пазителят на Андратан се откъсна от отвличащите го мисли. Неспособността да се концентрира беше още едно доказателство за лошата му форма — последвало глупавите въпроси на съветниците. На всяка цена трябваше да се вземе в ръце.
— Ако бяхме изпратили всичките си сили след ескейнските плъхове — отвърна сковано той, — щяхме да останем опасно изложени на риск. И какво щеше да правиш ти тогава, ако бяха изпратили хора срещу Съвета? На теб това дори не би ти и минало през ума, нали? Трябваше да задържим резервни сили. Нищо не пречеше ескейнските нападения да са служели само за отвличане на вниманието — както и се оказа след снощната срамна атака над Залата на знанието, с която се оправих лично. Затова аз седя на председателското място, а вие сте късметлии, че изобщо стоите в тази зала.
Пазителят на Андратан се отпусна назад в стола си, доволен от отговора, а в същия момент на вратата се почука. Фуроман, личният му секретар. Раздразнението на Деорк припламна отново.
— Нима си забравил, че ти е забранено да ме прекъсваш по време на заседание? Какво е толкова неотложно?
Лицето на секретаря пребледня, но самият той продължи да се приближава.
— Милорд, Аркосът на Сна Вацта пристигна, за да заеме мястото си. Всичките му документи са в ред, представени пред съответните лица. Той изчаква разрешението ви.
— Не можа ли да го забавиш до края на заседанието? — попита Деорк, изненадан. Сна Вацта! Как е възможно да е пристигнал толкова бързо? Не го очаквахме по-рано от месец. Докладът за избраника на кралицата все още не беше пристигнал, макар Деорк лично да бе подканил тамошните си шпиони. Дали този мъж беше лоялист? Можеше ли да бъде купен?