Выбрать главу

— Това ли е обичайната процедура? — попита дълбок глас. Висок мъж в бяла роба тихо бе влязъл в помещението, останал незабелязан от замисления Деорк. — Няма значение. Посочете ми моето място и ме запознайте накратко с дневния ред.

Влезлият зачака, скръстил ръце, докато Фуроман донесе стол и го постави между Аркосите на Деруйс и Хаурн. Добра позиция, помисли Деорк, който вече започваше да се опомня. Ще мога да го държа под око. Да видим какво ще разкрие словоплетството.

Аркосът на Табул, днешният протоколиращ, заговори бързо, правейки справка с бележките си. След това Деорк се изправи, приветства накратко новодошлия, който в отговор кимна почтително. Не е от бъбривите. Идеално.

Но тази тъй примамлива илюзия бързо бе разбита, защото Аркосът на Сна Вацта се приведе напред, впери нетрепващите си очи в тях и започна да задава въпроси.

— Ами снощните безредици? Тази сутрин обикалях града и чух да се говори, че не било атака, а само събиране не религиозни фанатици от нещо, наречено Еклесия. Защо са били разпръснати с такава жестокост?

Деорк се навъси. Беше се опитал да скрие тази информация, но беше само въпрос на време да изникне.

— Наистина беше така, но те са маши на Ескейн. Известни ли са ти тези заговорници? — Аркосът кимна и Деорк продължи. — По някакъв начин на фанатиците им е било внушено, че е в техен интерес да отстранят Съвета на Фалта. Бяха въоръжени и нанесоха сериозни наранявания на стражите, които бях изпратил да ги разпръснат.

— Тази сутрин минах и през мястото на битката — продължи вбесяващият старец, прокарвайки ръка по бялата си коса. — Наброих над седемстотин трупа, от които стражите бяха повече от половината. Как е възможно група необучени, въоръжени зле граждани да нанесат подобни загуби на отлично тренирани войници? Позволявам си да приема, че обучението на стражниците е добро, защото кралството ми изпраща ежегодно голяма сума именно с тази цел.

По лицето му имаше бръчки, но то излъчваше само твърдост.

— Не мислиш ли, че първо трябва да се запознаеш повече с работата на Съвета, преди да избързваш да оправдаваш присъствието си? — попита Аркосът на Строукс. По-малко от всичко Деорк искаше точно това конте да постави новодошлия на мястото му.

— Въпросът на Аркоса е разумен и заслужава отговор — каза председателят. — Все още не съм разговарял с вчерашния дежурен командир. — Нямаше и да го стори, защото кьопавият глупак лежеше в дъното на голяма купчина мъртъвци, точно и където му беше мястото. — Но предположението ми е, че войниците са се сдържали, защото все пак насреща си са имали свои съграждани. Докато отсрещната страна не е показвала такова разбиране.

— Посетих местните целители — каза със сериозния си глас остроликият. — Нямаха нито един пациент от сражавалите се, нито от членовете на Еклесията, нито от градските стражи. Ако войниците са се старали да не убиват, защо няма ранени?

Деорк подреди силно словоплетство.

— Възможно е, приятелю, клетите фанатици да са отнесли ранените със себе си. — Дотук с въпросите. Чутото ти е напълно достатъчно. — А сега, нека пристъпим към…

Но възрастният мъж само махна с ръка, сякаш пропъждаше досадно насекомо, сетне отново заговори, прекъсвайки Деорк:

— Нищо не е по-важно от добруването на хората. Ставащото тук, в Ескейн, е симптоматично за нещата, които чуваме, че се случват из Фалта. Моята кралица ме изпрати тук, за да стигна до същината на проблема. Няма да допусна някой да попречи на търсенето ми, без значение на длъжност и потекло. Получил съм нареждания. В качеството си на представител на Сна Вацта ще ги следвам безкомпромисно.

Председателят беше потресен. Този мъж бе останал незасегнат от магията му. В цяла Фалта нямаше човек, който да може да стори подобно нещо, дори и в момента Деорк да не се намираше в най-добрата си форма. Той се помъчи да си припомни вчерашната битка. Дали този мъж не беше магьосникът, дошъл тук да подкопае позицията му? Може би някакъв неизвестен враг се домогваше до мястото му?

Красивият брудуонец захвърли учтивостта. Лицето му се скриви в ужасяваща гримаса, като че опитващо се да задържи избликващ гняв.

— Кажи ми, старче, кой си ти?

Мъжът от Сна Вацта повдигна вежди и се представи. Името не говореше нищо на Деорк, но предизвика оживена реакция сред останалите съветници. Няколко лица почервеняха. Дори по-сдържаните Аркоси, запазили хладнокръвието си пред обвиненията на северняците, дошли преди няколко месеца, сега започнаха да крещят към новодошлия и един на друг. Насред врявата белоробият мъж с ужасяващото име се изправи, сбогува се, макар и нечуто, и напусна залата.