Краката му го отнесоха на юг, далеч от поквареното сърце на Фалта, към унищожените силози. Как можеха стоящите начело да загърбват нуждите на онези, за чието добруване се очакваше да се грижат? Никой от съветниците не си бе направил труда да огледа щетите. Единствено бяха изпратили войници срещу собствените си хора.
Тук, в стария Струър, въздухът все още бе натежал от дим. Беше трудно да се диша. Той си припомни последния път, когато беше посетил това място, преди повече от четири десетилетия. Припомни си високите постройки, притиснати близо една до друга, някои съзрели повече от хиляда години, обитавани още отпреди времето на брудуонската инвазия. Тогава беше отседнал в пететажна постройка на тази улица, ако не го лъжеше паметта… Да, точно така, точно тази — или поне тук се бе издигала. Сега на нейно място имаше купчина пепел. Тя, както и още много други постройки из града, бяха покосени от пожарите, някои от които все още пламтяха. Към реката се простираше верига предаващи си кофи хора, опитващи се да се борят с пламъка по такъв неефективен начин — водата се намираше може би на половин миля от това място. За момент той остана загледан в тях: хора, които не знаеха друго, освен факта, че са останали без дом. Сетне мълчаливо се приближи и също се включи във веригата.
Димът правеше разговорите трудни, но не след дълго Аркосът на Сна Вацта разбра мащаба на щетите. Не можеше да става и дума за сравнение с Инвърлоу Ийч — бе посетил руините на този град няма и месец след изгарянето му до основи — но най-бедните граждани бяха засегнати най-сериозно, защото бяха останали без подслон, а почти всичките им пари отиваха за прехрана. Но някаква група чужденци ръководела настанявания. Възрастният мъж се усмихна. При лоша управа сред хората винаги изникваха истински водачи. Той остана още малко, сетне продължи обиколката си.
Навсякъде из стария град картината беше същата. Сякаш по неписано правило Струър страдаше най-много във времена на разруха.
Инструър бе започнал началото си като две отделни поселища, Инна и Струър, основани от Раупа и Фурист на северния и южния бряг на голям остров сред Алениус, Реката на реките, недалеч от мястото, където приливите и отливите преставаха да й влияят. Тези два града бяха воювали в продължение на векове, докато в един момент не се бяха слели, процъфтявайки благодарение на стратегическото си място и гъвкавото тълкуване на определени търговски правила. А с течение на хиляда и петстотинте години, през които островът бе обграден със стени и обединен под названието Инструър, северната част, водеща началото си от стария град Инна, се бе оформила като средище на заможните и влиятелни граждани, а южната част — Струър — бе привлякла не толкова почтителните. Това е допринесло за голямата разруха, отбеляза си Аркосът, докато крачеше по непавираните улици. Къщите бяха построени калпаво, прекалено близо една до друга, без водоизточници, ако не се брояха каналите. Складовете също бяха прихлупени един до друг, което спомагаше за разпространяването на огъня. Тесни улички, затрудняващи бягството. Такъв ярък контраст с чистите, обширни улици на Инменност.
Мъжът прекара още час с друга група огнеборци. Най-храбрите от тях изтичваха до самото стълбище, за да излеят кофата си върху бушуващите пламъци. И тук на хората не им беше до приказки, но те също му казаха за малка група северняци, които се опитвали да внесат ред, та да може най-сериозно пострадалите да получат помощ първи. Той пи от скромния им мях с вино, прие искрените им благодарности, сбогува се и продължи.
Наближаваше залез, когато се натъкна на събрани хора в близост до Струърската порта. Може би петстотин души търпеливо изчакваха. Мъжът от Сна Вацта се нареди на една от опашките и можа да узнае, че хората чакат за хляб. Очевидно някаква група люде — произходът им не беше съвсем ясен, някои говореха за Деювър, други за по̀ на север, но във всеки случай не били от Струър — предоставяха храна и подслон за пострадалите от огъня. Това били същите хора, каза една жена, които снощи спасили Еклесията. Един младеж подкрепи думите й. Той бил там, за да вземе участие в прочистването на града от омразния Съвет. Но това се оказало капан, продължи той с гневен глас. Градските стражи ги причаквали в сенките.
И младежът продължи да описва подробно сблъсъка. Разказа как сестра му била посечена от войник, макар да умолявала за милост. Той самият бил ранен в крака, макар когато поискаха да покаже, белегът му изглеждаше поне на няколко седмици. В отговор младият мъж твърдеше, че бил изцелен, заедно с мнозина други. И не, не си го бил представил, нито занасял слушателите си. Последните останаха скептични.