Аркосът на Сна Вацта остана объркан от историята на младежа. Макар казаното да се припокриваше с наученото досега и да показваше, че на следващото заседание трябва да бъдат зададени доста сериозни въпроси, някои неща бяха направо нелепи. Ярка светлина? Мечоносец, който повалял по неколцина войници с всеки свой удар? Духовете на мъртъвците, завърнали се да отмъстят, обръщайки стражите в бягство? Човек, който лекувал с огнен допир?
Изслушала историята на младежа, тълпата насочи вниманието си към мъжа с бяла роба. В отговор на въпросите им Аркосът призна, че не е местен, но разказа как участвал в следобедното гасене. На неговите думи също бе реагирано със скептицизъм, докато той не представи допълнителни детайли, съдържащи места и имена, доказали истинността на историята му. Саждите по скъпия плат на одеждата му, белезите по ръцете и начинът, по който се вслушваше в тях, доказваха, че той е приятел.
Слънцето залезе, а редиците още не бяха свършили. Деца плачеха от глад и страх, възрастните стоически търпяха мъката си. Смазаните от неочаквана мизерия бавно пристъпваха напред към обещаното късче хляб, треперещи и забравени от водителите на града. Някъде напред блестеше факла, чиято светлина изглеждаше като благословия.
Най-сетне мъжът от Сна Вацта достигна разпределителния пункт. Пред него се издигаха шест импровизирани дървени маси, върху които бяха разстлани даренията на организаторите: хляб, прясна вода, малко плодове, сушено месо, някакви дребни лакомства за децата. Той погледна нагоре — светлината, която бе взел за факла, всъщност струеше от протегнатата нагоре ръка на един юноша. Аркосът се вгледа по-внимателно…
Стрела. Пламтяща. Която не нараняваше ръката на момчето, което я държеше. Макар Аркосът да познаваше добре историята на Фалта, нужно му беше малко време, преди да осъзнае какво съзира. Не може да бъде. Не и тук, в най-скромната част на Града. Не и сега, когато царува мир. Освен ако…
По тялото на възрастния мъж плъзнаха ледени тръпки. Стотици несвързани инциденти нахлуха в паметта му, съединявайки се с приплъзване в ясно и неопровержимо съобщение. Мъжът от Сна Вацта осъзна, че пред себе си вижда Джугом Арк.
— Искате ли хляб?
— Моля? Простете, бях се замислил?
Нищо не бе останало от обичайно ненарушимото му спокойствие. Ето защо бе призован след оттеглянето си. Това обясняваше назначаването му в Съвета. За това е бил подготвян целия си живот. Годините с народа на хаукъл, десетилетията като Търговец, дворцовата служба в Инменност — всичко това беше служило като прелюдия към този момент. Да постъпи в служба на тези, които притежаваха Джугом Арк.
— Попитах ви дали бихте искали хляб — меко повтори жената. Тя изглеждаше на около четиридесет, все още красива, с дълга черна коса, обгърнала лицето й. В него се четеше търпение, дълго страдание, но също и радост. Точно сега тя излъчваше състраданието на човек, съзрял мнозина потресени от загубата на близки и домове.
— Не, не търся нито храна, нито подслон — каза й той. — Бих искал да говоря с хората, които организират това даряване. Ако вие сте една от тях, моля да ме извините за грубостта. Също така трябва да говоря с младия мъж, който държи Джугом Арк. Много бих желал да узная историята му.
При споменаването на Стрелата лицето на жената побледня, тя се обърна и направи знак на мъж, стоящ малко встрани.
— Манум — рече тя, — този човек иска да знае за Джугом Арк.
— Кажи му да дойде по-късно вечерта. Тогава ще говорим.
— Мисля, че е от Съвета — внимателно каза жената.
Чувайки това, мъжът на име Манум остави пакета, който държеше, и се приближи към непознатия с бяла роба. Той се вгледа в очите на възрастния мъж, при което неговите собствени се разшириха от удивление. В продължение на десет проточили се секунди никой от двамата не помръдна. Индретт направи крачка напред, понечвайки да се намеси — все още имаше много люде, които чакаха да бъдат нахранени, а ставаше късно — когато Манум заговори.
— Това си ти — изрече той. Лицето му беше посивяло.
Възрастният мъж кимна. Неговите черти на свой ред се бяха лишили от цвят.
Изсумтявайки раздразнено, Манум прескочи отрупаната с храна маса и се нахвърли върху стареца, събори го на земята и започна да го обсипва с удари, като същевременно не спираше да крещи. Шокираните членове на Компанията се притекоха на помощ на непознатия, издърпвайки назад побеснелия си приятел. Странникът не направи опит да се защити. Едното му око беше изчезнало зад оток, а когато Хал му помогна да се изправи, стана ясно, че дясната му ръка също е пострадала.