Погледът му се спря върху Лийт, който направи крачка напред.
— Аз съм Лийт Манумсен и изглежда съм единственият човек, който може да я държи, без да се изгаря.
— Значи ти си мой внук — каза простичко Модал от Сна Вацта — и си Десницата на Бога.
Компанията покани мъжа от Сна Вацта да вечеря с тях. Чувайки Кърр да отправя тази покана, Манум ядосано обяви, че той ще разнася храна на бездомните от Струър. Индретт тръгна с него, разкъсвана между желанието да успокои съпруга си и да узнае повече за този легендарен странник, който бе неин свекър. Около дупката, заела мястото на Струърската порта, все още се лутаха хора, но като цяло опашките бяха намалели, така че Манум и Индретт се оказаха достатъчни. Това е добре, помисли си хауфутът. Манум се нуждае да поговори с някого.
Започна да вали слаб дъждец, прогонил задухата на късното лято. Лъчите на новата луна бяха безсилни пред платнището, което гражданите бяха опънали този следобед. Импровизираната шатра беше отворена от юг, разположена на една пресечка на Витулианската алея. Именно тук Компанията се събра да вечеря край огромна трапеза, съединена от четири маси. Блюдата бяха скромни, същите, каквито раздаваха на местните. За десерт имаше от медените сладкиши на Хал, приготвени по-скоро въпреки, отколкото благодарение на помощта на Уизаго. Хранеха се в добро настроение, произтичащо отчасти от работата, която споделяха, отчасти от радостта им от повторното събиране. По време на вечерята Маендрага бе помолен отново да разкаже преживяното от него и Лийт. Леко разкрасената история за пияния войник в немохаймския двор породи масов смях. Но веселостта бе донякъде помрачена. Фарр изрази раздразнението си от бездействието в Инструър, включително ненамирането на Стела. Докато той говореше, мнозина се замислиха за фирейнския Търговец и реакцията му при появата на смятания за мъртъв негов баща.
Модал се изправи.
— Бих искал да ви благодаря за посрещането — каза той. В гласа му отсъстваше ирония, звучеше искрен. Изглежда смяташе, че е заслужил синовния гняв.
От малка торбица извади бутилка прозрачна течност.
— В Сна Вацта отбелязваме срещата на отдавна разделени със специална напитка. Всъщност с нея празнуваме всичко, а ако трябва да бъда честен, тя бива употребявана дори и без повод. Ще се радвам, ако я споделите с мен. Нека всеки си сипе по малко, защото е много силна.
Останалите разговори затихнаха, докато той говореше.
— Тази нощ чух само малка част от делата на Компанията, но вече съм удивен от това, което сте сторили. Когато бях по-млад, никъде във Фалта нямаше хора като вас, особено на места като Лулеа. А може би такива хора е имало навсякъде, но още не е било дошло времето да се проявят. Много се е променило. Нетърпелив съм да чуя още от историите ви. Множество въпроси напират в мен. Но преди да изслушам и разпитвам, чувствам се длъжен да ви разкажа моята.
— На нас тя ни е позната, прословути — каза почтително Геинор. — Величието на родното ти село, демонстрирано от Петимата, в сина и внука ти, бива обяснено от същността ти. В Немохайм се разказват истории за твоите пътешествия — как ти, пръв от Първородните си прекосил Янгела и убийствените блата, отправяйки се на юг, където цели градове са построени сред клоните на дърветата, а други се хвалят със столици, съградени от чисто злато; как си донесъл във Фалта ценни метали, невиждани подправки и описанията на чудати люде като доказателство. Чували сме за постиженията ти в граничните земи на Ринн и Банир, за помирението, което си донесъл в Ланканга. И как накрая си бил пленен, докато си стоял начело на хаурнската армия, защитавайки най-малкото от Шестнадесетте кралства срещу алчността на Сна Вацта. Струва ни се, че си живял не един, а десет живота, поне откъм численост на приключения. Името ти е познато и почитано сред кралствата на Фалта.
Смехът на Манум бе дълбок и искрен, извиращ от душата.
— Потокът на времето превръща мнозина в легенда — каза той. — Само че преди двадесет и пет години едва ме търпяха в кралския двор на Фирейнс. В много градове, включително Бюрей, си спечелих противници сред онези, които надвих с дипломацията си. — Той кимна към Геинор. — Сдобих се с могъщи противници и в Инструър, защото не се поколебавах да не се подчиня на Съвета, когато ми биваше нареждано да не се намесвам. Пътуванията ми на юг бяха обект на подигравки. Съпругата и синът ми искаха да изоставя тези приключения и най-сетне да се завърна при тях.