Моите думи. Мои!
— Неумиращият от Брудуо води огромна, добре обучена армия, с която да заграби Фалта — каза Лийт с глас на нервен младеж. — Половината от кралете вече са под негова власт. А на нас ще ни е нужна силата на обединена Фалта, ако искаме да го сразим.
Дотук добре. Слушат внимателно.
— Пред себе си виждате Джугом Арк, древната реликва на Бога, и влагате доверието си в нея. Тази Стрела е неговото обещание, че той не ще ни забрави във времена на трудни изпитания. Но мнозина от нашите предводители няма да я припознаят. Те ще откажат да се подчинят на група фирейнски селяни. Или ще се опитат да ни отнемат Стрелата, за да я използват за собствени планове.
Какво можем да направим, за да привлечем на своя страна кралствата, където властват предатели? Как да разпръснем вестта и до най-далечните кътчета на Фалта, да съберем армия достатъчно бързо, за да пресрещнем Рушителя, преди да е превел всичките си сили през Просеката? Как бихме могли да създадем армия, достатъчно силна, за да сломи могъществото на Брудуо? Тези са въпросите, на които трябва да намерим отговор. Моите приятели биха ме укорили, че за тези неща трябва да се говори тайно, защото сред тълпата може да има вражи шпиони. Но аз казвам, че нищо не бива да остава скрито. Аз казвам, че ни предстои да направим избор. Че тази нощ ще изберем как ще се развие тази война!
Манум се приближи до него. Лийт можа да види потта, която горещината бе изкарала по бащиното лице.
— Лийт! Лийт! Какво правиш? Не трябва ли първо да го обсъдим?
Лийт не каза нищо, недостижим сред пламъците, сетне продължи:
— Бихме могли да загърбим кралствата на предателите, с което ще сведем потенциалния размер на войската си до половината. Или бихме могли по някакъв начин да опитаме да си ги върнем, като подирим верните на Фалта техни обитатели и ги поощрим да се вдигнат на бунт. Но това ще отнеме прекалено много време. И, което е по-лошо, ще донесе фалтански жертви във време, когато не можем да си ги позволим.
Лийт въздъхна. Бе настъпил моментът на големия риск, идеята, разгръщаща се в ума му от месеци, макар че само допреди мигове не я беше осъзнавал. Сега той започна да крещи, чувствайки как бива съзиран от тълпата: обгърнат от огън, с пламъци, съпровождащи думите му — земно превъплъщение на Бога.
— Има и друг начин, който ще събере армия тъй обширна, че тя ще може да подави брудуонците; тъй страховита, че ще може да ги обърне в бягство. Този начин се корени в самото значение на Джугом Арк. Тази Стрела символизира единство, пламтяща идея, която, ако се осмелим да приемем, за пръв път ще обедини всички истински фалтанци. Тази идея е толкова мащабна, че влиянието й далеч няма да се изчерпи с битката срещу Брудуо, без значение кой е победител в конфликта. Толкова страховита, че не бих се осмелил да я предложа, ако положението ни не беше безнадеждно. Но то е тъкмо такова.
Кои са истинските фалтанци? Първородните? Не, не може да са те, защото мнозина от водителите на Първородните предадоха Фалта. Те не са истински фалтанци. Тогава какво отличава един истински фалтанец? Нека пламъкът, който сияе в ръката ми, ме изпепели, ако думите ми са неистинни! Истинските фалтанци са онези, които остават верни на земята и народа на Фалта, без значение къде живеят.
— А къде живеят? — провикна се един мъж.
— Как да различим истинските от неистинските фалтанци?
— Истинските фалтанци не те удрят в кантара! — провикна се един веселяк, който очевидно познаваше предишния обадил се. Неколцина от тълпата се разсмяха, но околните ги накараха да замълчат.
— Оставете момчето да говори!
— Чуйте Носителя!
Тези викове дори не достигнаха до съзнанието на съсредоточения Лийт. Веднага щом хората утихнаха, той продължи.
— Къде ще намерим тези истински фалтанци? Не само сред стените на града и предразсъдъците ни. Истински фалтанци живеят и отвъд границите на Шестнадесетте кралства. Те живеят в скритите долини, където сме ги прогонили. Крият се сред островите. Обитават дебрите на лесове, все още неизследвани от така наречените Първородни. Живеят сред жежките южни пустини и ледената северна пустош. Някога нищо не ги е спирало да крачат сред Фалта, но днес са притиснати в малките си земи — земите, които ние, Първородните, все още не сме заграбили за себе си. Ето къде ще намерим армията си. Заплахата, чиято сянка надвисва над нас, заплашва тях също. Техните предци също са погивали преди хиляда години, когато Брудуо надвил. Те ще се сражават за хората и за земите си. Но няма да застанат редом с нас, ако не им дадем полагащото им се място.