Черноробият отдели миг, за да провери дали някоя от жертвите му не е останала жива. Сетне, доволен, повдигна меча си и с мощно движение го хвърли нагоре. Яркото острие потъна в гърба на главатаря. Свличането на трупа беше последният звук от конфликта.
— Боже — изрече Уизаго, докато се отправяше към останалите. За момент принцът спря, за да си поеме дъх и потисне гаденето. И преди беше виждал смърт, но не и подобно нещо.
— Какво има? — попита Фемандерак, обръщайки се към него и към Те Туахангата. Двамата бойци бяха притичали напред да помогнат на Ахтал, но се оказа, че не е необходимо. — Видяхте ли?
— Да — отвърна деруйсианският принц. Гласът му не звучеше съвсем спокоен. — И ми се иска да не бях.
Ахтал се приближаваше към спътниците си, изчиствайки острието на меча си вървешком. Доколкото Кърр можеше да определи, младият боец не показваше и следа от гордост и самодоволство. С изключение на потта, изникнала по лицето на брудуонеца, и прахта, изцапала робата му, нищо не показваше, че току-що е убил дузина бандити. Те Туахангата, все още задъхан от бясното размахване на каменната тояга, поклати невярващо глава. Уизаго, негов приятел и враг, също изрази удивлението си.
— Възпитан съм в традициите на фехтовалното изкуство — рече русият мъж, все така неспособен да овладее гласа си. — Тренирал съм с най-добрите мечоносци на Деруйс. Ако им разкажех за това, което видях току-що, те щяха да подушат дъха ми и да ме посъветват да спра да се наливам.
— Аз съм роден воин — ядосано отвърна Те Туахангата, — а ние не се бием като вас. Силата и умението не правят воина. Ние, бойците на Мъглата, смятаме това за начин на живот. Да бъдем въздигнати, да не чувстваме страх, а да го всяваме — това означава да бъдеш истински боец.
Думите му до голяма степен звучаха като самоубеждаване. Принц Уизаго се засмя, но не злонамерено.
— Прав си, приятелю. Виждал съм как се биете. Жестове, бойни викове, резки размахвания и онзи страховит шум, който издават тоягите ви, когато бъдат завъртени. Но брудуонецът ни показва нещо различно. При него няма нищо показно. При него личи пестеливост на движението, без нищо излишно. Това говори за отдаденост, грижа, за спокойствие и вътрешно равновесие — той няма какво да доказва, за разлика от нас. Не прави прибързани движения, нито прибързва с мисълта си. Умее да отличава безнадеждното и да реагира според променилата се ситуация. Ти, скъпи ми Туа, имаш гореща кръв, засягаща всичко, което правиш. Той е хладен. Макар да предпочитам твоята мисъл — и двамата има какво да научим от него, преди с право да се наричаме воини.
Спътникът му само изсумтя — не желаеше да приеме нито комплимента, нито преценката, която носеха думите. Но Кърр виждаше, че детето на Мъглата се бе сдобило с материал за размисъл.
Старият фермер също имаше над какво да размишлява, макар неговите мисли да бяха по-мрачни. Той също се бе затичал, за да помогне на брудуонеца — нещо до скоро немислимо: само преди няколко месеца същият този мъж се бе опитал да убие него и приятелите му. Точно тук се криеше проблемът. Току-що Ахтал бе сторил нещо неописуемо, нещо, чиято вероятност за успех не би била обезпечена и от цял живот тренировки. А ето че Кърр и шепа селяни се бяха изправили срещу четирима от тези чудовища (сред които Ахтал беше най-неопитният) и ги бяха надвили. Стореното сега от брудуонеца го накара да осъзнае колко удивителна бе победата им. Кърр сподели мислите си с хауфута, докато подготвяха кервана.
Селският водач помълча за момент, поглаждайки брадичка, преди да отговори.
— Не мога да отрека, че сте имали известен късмет. Ако всички брудуонци са били поели по моста заедно с пленниците си, планът ви никога не би успял, колкото и да е хитроумен.
Зад тях се обади Фемандерак, който току-що беше приключил с поставянето на влажна кърпа върху слепоочието на Беладона. Тази рана тя бе получила в пустинята и дълго време я измъчваше, но наскоро бе започнала да заздравява. Но мястото все още беше подуто, а освен това дъщерята на магьосника изпитваше известни затруднения с храненето.
— Маблас от Даурия, проучвал Повелителите на страха, пише, че те са не само забележителни бойци, но и умеят да си служат с Огнебитието. Могат да привличат в своя полза илюзия, словоплетство и тъмна магия. Когато Лийт за пръв път ми каза за вашата Компания и как сте победили четиримата брудуонци, приех, че просто скромничи относно уменията ви, както и че във вашата група са събрани най-добрите от Фалта, подбрани да унищожат слугите на Рушителя. Но тогава видях, че това не е така. Вие не сте ги надвили със сила или магия. Какво по-голямо доказателство за благосклонността на Най-възвишения? Как иначе бихте ги победили?