— Не — каза Лийт. Настъпи мълчание. — Не! Те няма да се сражават редом с армията, те ще бъдат армията, както и всички ние. Няма да правим разлика. Как иначе ще избегнем да се взаимоунищожим, дори още преди да сме се изправили срещу Рушителя?
Юношата от Лулеа се обърна към разгневения тъмнокож.
— Без значение дали ще се сражаваме рамо до рамо, или не, дошло е времето Първородни и лозиани да разговарят. Вярно е, че сме Подпалили вашата Земя, оставяйки ви незначителна ивица, Туа. За да бъдете наистина част от Фалта, трябва да ви помогнем да си върнете притежаваното.
— Хубави и добре казани думи — призна Те Туахангата, макар да не изглеждаше доволен. — Само че ние седяхме заедно с враговете си на свещената могила и си разменяхме слова на добра воля, докато зад гърбовете ни Първородните продължаваха да заграбват Земя. Не е ли така, Уизаго?
Русокосият принц бавно кимна.
— Лийт — топло каза Перду с тона на баща, поправящ добронамерен, но наивен син. — Възхищавам се на сърцето ти. Ти си млад, за пръв път съзираш несправедливостите на света. С младежки ентусиазъм смяташ, че можеш да промениш всичко това. Искаш да наложиш своите справедливи закони и мислиш, че в ръката си носиш силата, която може да ги наложи. Но тази земя не е твоя, за да я раздаваш. Какво ще стане, ако отнемеш земята от хората, които сега живеят върху нея? Които са живели върху нея в продължение на поколения? Така само ще породиш още несправедливост.
Аз бях приет от народ, някога владял почти цял Фирейнс. Във властта на фенните са били земите от Искелзее до Челюстните планини. Сега техни са само възвишенията. Ако им предложиш да си върнат някогашните земи, те ще ти откажат, защото вече презират тези изнежени крайбрежни територии. Фенните са станали сурови, като земята, която сега обитават. Те не желаят друга.
Докато Лийт се вглеждаше в лицата им, майка му заговори:
— Ами уайдузите? — попита тя. — Манум ми разказа какво правели с пленниците си. Самата аз видях как постъпиха с Парлевааг и никога няма да забравя лицето й, докато първото острие се забиваше в нея. Нима на такива хора трябва да бъдат предоставени още земи? Нима биха останали доволни, дори да получат териториите на Плоня и Трейка? Ще престане ли проклетата им дупка в земята да крещи за кръв? Мили ми Лийт, ти дори не осъзнаваш какво искаш.
— Значи всичко това е било напразно — тежко каза Лийт. — Петима поеха от Лулеа, петте пръста на сбираща се ръка. Фарр и Уайра от Мьолкбридж първи се присъединиха към нас, а от народа на фенните с нас тръгнаха Перду и Парлевааг. Последваха ни Отшелникът и предводителят на фодрамите. Сред нас седят мъже и жени от Ескейн, от Немохайм, от Деруйс, от Сна Вацта и Хинепукохуранги. Дори хора отвъд Фалта има сред нас. Фемандерак от Даурия, а също Маендрага и Беладона не са поданици на някое от Шестнадесетте кралства. Ахтал пък е от Брудуо. Това е същината на Аркимм! Призванието ни е да събираме хора. Нима не сторихме точно това? Моля ви, отговорете ми на следното питане: ако сме допускали някаква грешка, биха ли се присъединили към каузата ни толкова люде, които не са Първородни? А може би това, което сме правили, е било предначертано? И този конфликт с Брудуо, макар и сериозен, е бил допуснат, за да ни принуди да се осъзнаем и да се погледнем в очите? Не е ли духът на Джугом Арк приятелството, което виждаме събрано около тази маса? Не сме ли ние предвещателите на единството, което не само че ще прогони Брудуо от земите ни, но и ще се погрижи тези същите земи да бъдат справедливо поделени между истинските фалтанци?
Носех тази Стрела, когато никой друг не бе способен да го стори — продължи Лийт с мрачен глас. — Многократно исках друг да поеме тази тежест. Някой по-възрастен, по-мъдър и по-силен от мен. Джугом Арк представлява отговорност, която не искам. Бих предпочел да се завърна у дома, в Лулеа, където да седна на прага, да изработвам фигурки и да разговарям с приятелите си. А някой друг да се тревожи за защитата на Фалта. Но ничия друга ръка не се пресегна към Стрелата. Само една. — Тук той кимна към Аркоса на Немохайм, чиито вежди се бяха надвесили над лицето му. — Но тя не можа да я издържи.
Само аз носех Стрелата, когато никой друг не бе способен — повтори Лийт. — Това все трябва да означава нещо. Сега двамата сме свързани. Усещам какво иска. Усещам духа й. Ще го споделя и с вас. Тя изгаря от страстен пламък, готов да погълне всичко, поставило си цел да сее раздор и разруха, готов да скочи в закрила на всеки, целящ да гради и единява. Тя харесва замисъла, който изложих. Тя иска да изправим едно сърце срещу Брудуо. Ако не вярвате на мен, от вас се иска единствено да вземете Стрелата и да се вслушате в нея. Може би на вас тя ще ви разкаже нещо различно? Може би думите й ще бъдат тези, които тя каза на немохаймския Аркос?