Може би стотина люде, може би повече, се бяха събрали пред най-големия от огньовете. Лийт и спътниците му бяха единствените чужденци и остро усещаха несъответствието си. Островитяните не се нуждаеха от думи, за да изразят презрението и ненавистта си към белокожите. Наоколо цареше атмосфера на сдържана ярост, сякаш със самото си стъпване тук четиримата външни бяха извършили непростимо прегрешение. За момент Лийт си помисли, че това може да се дължи на присъствието на Джугом Арк, но сетне му направи впечатление, че никой от присъстващите не обръща внимание на Стрелата. Младежът мълчеше, макар да ставаше все по-напрегнат и любопитен. Много му се искаше да узнае с какво тази церемония бе толкова важна, че да оправдае подобно мъчение. Скоро тайната щеше да бъде разкрита.
Мъж, облечен в дълга роба и понесъл горящ клон, излезе напред и посочи към една от жените. Указаната се приближи към огъня с осъзнато достойнство, изваждайки нещо изпод робата си. В полумрака Лийт не можа да различи какво е точно, но му се стори, че е кукла. Жената повдигна предмета за момент, сетне го хвърли в пламъците.
Тя остана, загледана в огъня, а към нея се приближи малко дете. Жената се приведе и прошепна нещо в ухото на момиченцето. Срамежлива усмивка изникна върху личицето, сетне двете се прегърнаха. Миг по-късно детето изчезна в сенките, подскачайки игриво.
Какво означава това? Още въпроси, които щяха да бъдат отложени за напускането на острова. Сам Лийт не бе в състояние да си обясни.
<Едно Име бе погребано и се роди отново>, изрече гласът в ума му.
Лийт се сепна и неволно възкликна. За щастие тихият му възглас беше заглушен от пукота на пламъците. Никога нямаше да свикне с този глас. Определено нямаше и намерение.
Значи Името бива предадено на огъня чрез символичното хвърляне на някакъв предмет? Нещо, което е принадлежало на мъртвеца?
<Да. Куклата е принадлежала на малко момиченце на име Лая, покосено от болест на костите. Всички островитяни скърбят за загубата й, защото тя е била много обичана. Но сега нейното Име бе преродено. Когато видят новата Лая, те ще си спомнят и възрадват. И новата Лая ще се старае да бъде също толкова добра, колкото старата.>
Нима вярваш във всичко това? — попита Лийт, макар да беше покъртен от церемонията.
<Дали вярвам? Ако питаш дали тяхната интерпретация на събитията е напълно коректна, тогава отговорът е не. Но не по-неточна от твоята. И във всеки случай по-смислена.>
А, защо е необходимо мълчанието? Защо никому не е позволено да говори?
<Имената са свещени за народа на Пей-ра. А на този остров това важи с още по-голяма сила. Единствените думи, които трябва да бъдат изричани тук, са преродените Имена — и само в момента на прераждането. Така те биват предадени на следващото поколение. Имената не са нечия принадлежност. Те принадлежат на всички. Определеното Име бива дадено на носителя само назаем. Но след смъртта те трябва да бъдат върнати и дадени на следващите. Харесва ми замисълът им. Той учи на почит към постиженията на мъртвите, а към живите налага вярност.>
Значи затова Маендрага е дошъл тук, за да може Името на Нена да се прероди?
<За да могат спомените му за нея да намерят покой. За да може да предаде Името й с надеждата, че ще се появи жена, която ще бъде също толкова вярна, колкото неговата Нена.>
Ами ако въпросната жена посрами Името с постъпките си?
<Просто гледай. Гледай лицето й. Тогава реши дали паметта на Нена и Името й ще бъдат почетени.>
Почакай. Ти ги нарече Пей-ра! Не бяха ли те онези, които жителите на Табул и Немохайм прогонили от Астареа? Нали сред хълмовете на север от Кантара видяхме следи от битката? Нали тези хора са от Аслама, как може да са Пей-ра?
Но гласът беше приключил разговора си с него и бе изчезнал. Лийт бе споходен от неприятното чувство, че бива тласкан в някаква посока, точно както овцете в родното му село биваха ограничавани от овчаря и неговите кучета. При тази мисъл си припомни овцете, за които беше помогнал на Кърр да отведе за Средозимника. Сега изпитваше значително повече симпатия към тях.