Роклята й беше в дразнещ лавандулов нюанс с твърде много панделки и дрънкулки. В допълнение към цялостната му грозота, тоалетът очевидно беше и неудобен, защото Хенри не спираше да подръпва неловко материята. Или това, или роклята просто не й беше по мярка, което отбеляза Дънфорд при по-внимателен оглед, явно бе причината. Подгъвът беше малко по-къс, корсажът леко по-стегнат и ако не му се струваше твърде невероятно, че да се съмнява в подобно нещо, щеше да се закълне, че на десния ръкав има скъсано.
По дяволите, нямаше никакво съмнение и можеше да се закълне, че роклята е скъсана.
Казано просто, мис Хенриета Барет изглеждаше ужасяващо.
Но, от друга страна, тя миришеше доста приятно. Ароматът бе почти като на — той подуши дискретно — лимони.
— Добър вечер, милорд — каза тя, когато го срещна преди вечеря в салона. — Надявам се, че сте се настанили удобно.
Той й се поклони любезно.
— Перфектно, мис Барет. Мога ли да ви поздравя отново за това добре ръководено домакинство.
— Наричайте ме Хенри — каза тя механично.
— Всички го правят — завърши той вместо нея.
Против желанието си, Хенри усети как в гърлото й се надига смях. Мили Боже, никога не беше помисляла, че може да започне да харесва този човек. Това би било истинско бедствие.
— Мога ли да те придружа за вечеря? — попита Дънфорд учтиво, предлагайки й ръката си.
Хенри сложи ръка на лакътя му, за да я поведе към трапезарията, решавайки, че няма да навреди да прекара една приятна вечер в компанията на мъжа, който бе — и трябваше да си напомни този факт — врагът. Все пак тя искаше да го накара да мисли, че е приятелски настроена към него, нали? Този мистър Дънфорд не й изглеждаше като глупак и тя беше почти убедена, че ако дори заподозреше за плана й да се отърве от него, ще е необходима половината армия на Негово Величество, за да го изгонят от Корнуол. Не, по-добре просто да го остави да достигне сам до извода, че животът в Станидж Парк не е за него.
Освен това никой мъж досега не й беше предлагал ръката си. Макар и с бричове, Хенри все още си беше твърде много жена, за да устои на изтънчения му жест.
— Наслаждавате ли се на престоя си тук, милорд? — попита тя, след като бяха седнали.
— Много, въпреки че са минали само няколко часа — Дънфорд потопи лъжицата си в бульона от говеждо месо и сръбна. — Възхитително.
— Ммм, да, мисис Симпсън е съкровище. Не знам какво щяхме да правим без нея.
— Мислех, че мисис Симпсън е икономката.
Усещайки подходяща възможност, Хенри наложи на лицето си маска на сериозна откровеност.
— О, така е, но тя често и готви. Не разполагаме с голям персонал тук, в случай че не сте забелязали. — Тя се усмихна, съвсем сигурна, че е забелязал. — Повече от половината от слугите, които срещнахте този следобед, всъщност работят извън къщата, в конюшнята, градината и т.н.
— Така ли?
— Предполагам, че би трябвало да наемем още няколко слуги, но те могат да бъдат ужасно скъпи, както знаете.
— Не — каза той тихо. — Не знаех.
— Не знаехте ли? — повтори Хенри, мозъкът й работеше много бързо. — Сигурно защото никога преди не ви се е налагало да управлявате домакинство.
— Не и толкова голямо.
— Това ще да е причината, тогава — каза тя, мъничко по-ентусиазирано. — Ако наемем повече служители, ще трябва да намалим разходите в други области.
— Ще трябва ли? — едното ъгълче на устата му се изви нагоре в ленива усмивка, докато отпиваше глътка от виното си.
— Да. Ще трябва. И без това всъщност нямаме бюджета за храна, който трябва да имаме.
— Наистина ли? Намирам тази храна вкусна.
— Ами, разбира се — каза Хенри силно. Тя прочисти гърлото си и се застави да продължи с по-мек тон. — Искахме първата ви вечер тук да бъде специална.
— Колко вежливо от ваша страна.
Хенри преглътна. Около него витаеше нещо, което караше човек да мисли, че всички тайни на вселената бяха заключени в главата му.
— От утре — каза тя и се удиви, че гласът й прозвуча напълно нормално, — ще трябва да се върнем към обичайното ни меню.
— Което е? — запита той.
— О, ами това-онова — отвърна тя, махайки с ръка, за да спечели време. — Малко повечко овнешко. Изяждаме овцата, когато вълната й вече не е добра.