Той отиде до френските прозорци, които водеха към градината. Лейди Хамптън беше напълнила цялото място с китайски фенери и навън беше почти толкова светло, колкото и вътре. Облегна се лениво на колоната и размишляваше върху добрия си късмет, когато чу някой да вика името му. Обърна глава.
Граф Билингтън вървеше към него с усмивка на лицето, която беше подигравателна и самосъжалителна в същото време.
— Просто искам отново да ти поднеса поздравленията си — каза той. — Не знам много добре как успя, но заслужаваш най-добри пожелания.
Дънфорд кимна любезно.
— Ще си намериш някоя друга.
— Не и тази година. Реколтата е много слаба. Твоята Хенри беше единствената с половин мозък.
Дънфорд повдигна вежда.
— Половин мозък?
— Представи си удоволствието ми, когато открих, че единствената дебютантка с половин мозък в действителност притежава цял. — Билингтън поклати глава. — Ще трябва да чакам до следващата година.
— Защо е това бързане?
— Повярвай ми, Дънфорд, не искаш да знаеш.
Дънфорд намери този коментар за много загадъчен, но не го притисна повече, уважавайки тайната на другия мъж.
— Макар че — продължи Билингтън, — след като очевидно няма да се окова този сезон, най-вероятно ще си потърся метреса.
— Метреса, казваш?
— Мхм. Кларис се върна в Париж преди няколко седмици. Каза, че е твърде дъждовно тук.
Дънфорд се отблъсна от колоната.
— Вероятно мога да ти помогна с това.
Билингтън махна с ръка към по-тъмните ниши на моравата.
— Имах чувство, че може би е така.
Лейди Сара-Джейн Уолкът видя двамата мъже да вървят към задната част на градината и интересът й незабавно се възбуди. Те разговаряха вече няколко минути; за какво друго трябваше да говорят, което да изисква още по-голямо усамотение? Мислено благославяйки факта, че беше избрала да облече тъмнозелена рокля тази нощ, тя се плъзна в сенките, пристъпи тихо към тях, докато не намери място, където можеше да се скрие зад голям храст. Ако се наведеше напред, можеше да чува по-голяма част от разговора на джентълмените.
— … трябва да се отърва от Кристин, разбира се. — Това звучеше като Дънфорд.
— Със сигурност не съм мислил, че искаш да продължиш да издържаш любовница с такава прелестна съпруга.
— Трябваше да я освободя преди седмици. Не съм я виждал откакто се върнах в Лондон. Макар че един мъж трябва да е деликатен с тези неща. Наистина не искам да нараня чувствата й.
— Разбира се, че не.
— Наемът за къщата й е платен за няколко месеца. Това трябва да й даде достатъчно време да си намери друг покровител.
— Мислех да предложа себе си за тази роля.
Това накара Дънфорд да се засмее.
— Вече няколко месеца я заглеждам. Просто чаках да се умориш от нея.
— Планирах да се срещна с нея в петък вечер в полунощ, да й кажа, че се женя, макар че обезателно вече е чула за това. Ще й кажа добра дума за теб.
Билингтън се усмихна, докато отпиваше глътка от питието, което носеше в ръка.
— Направи го.
— Трябва да призная, радвам се, че проявяваш интерес към нея. Тя е добра жена. Не би ми харесало да си мисля, че е оставена на течението.
— Добре. — Билингтън плесна Дънфорд по гърба. — Най-добре да се връщам на бала. Никой не знае кога някоя дебютантка с мозък може да се появи. Ще ти се обадя другата седмица, след като имаш шанса да се оправиш с Кристин.
Дънфорд кимна и загледа как Билингтън крачи обратно през терасата. След няколко минути той направи същото.
Устните на Сара-Джейн се извиха в усмивка, обмисляше това, което току-що беше чула и какво може да извлече от пикантната клюка.
Не знаеше какво точно я дразнеше в мис Хенриета Барет, но несъмнено имаше нещо. Може би заради простия факт, че Дънфорд беше така очевидно зашеметен от момичето, при положение, че Сара-Джейн се беше мъчила да го улови от почти година. А малката мис Хенри очевидно се чувстваше по същия начин. Всеки път, когато погледнеше към момичето, то гледаше към Дънфорд все едно е бог.
Сара-Джейн предположи, че онова, което я дразни най-много в момичето е, че тя е толкова невинна и искрена, също като нея, когато бе на нейните години, преди родителите й да я омъжат за лорд Уолкът, общоизвестен развратник, три пъти по-стар от нея. Сара-Джейн се беше утешавала с поредица от афери, повечето с женени мъже. Хенри щеше да бъде грубо събудена, когато осъзнаеше, че женените мъже не остават верни на жените си за дълго.