Главата й рязко се вдигна. Защо да не научи Хенри на тези малки уроци по-рано? Не вършеше нищо лошо по този начин, разсъждаваше Сара-Джейн. Хенри щеше да научи тъжната истина за женитбите във висшето общество рано или късно. И може би по-скоро щеше да е по-добре. Подхождайки по този начин, беше очевидно, че тя всъщност правеше услуга на Хенри. По-добре момичето да се омъжи с отворени очи, отколкото да остане ужасно разочарована няколко месеца по-късно.
Сара-Джейн се усмихваше, докато се връщаше на бала.
Хенри се опита да не проточва шия, докато оглежда тълпата за Дънфорд. Къде за Бога беше отишъл мъжът? През последния половин час тя неспирно отговаряше на въпроси за предстоящата им сватба и мислеше, че е крайно време и той да поеме своята част.
— Мога ли да ви поздравя за предстоящата женитба?
Хенри въздъхна и се обърна към последния доброжелател, след което очите й се разшириха малко повече, когато видя Сара-Джейн Уолкът.
— Лейди Уолкът — каза тя, неспособна да прикрие студенината в гласа си. Дамата все пак се беше хвърлила върху Дънфорд последния път, когато се видяха. — Каква изненада.
— Защо изненада? — отговори Сара-Джейн, като наведе главата. — Със сигурност не мислите, че ще завиждам на друга дама за щастието от сватбеното блаженство.
Хенри искаше да й каже, че няма идея как би или какво не би направила, но без да забравя за любопитните очи и уши около нея, тя едва се усмихна и каза:
— Благодаря ви.
— Уверявам ви, че нямам нищо друго освен мили пожелания за вас и вашия годеник.
— Вярвам ви — каза Хенри през стиснати зъби, желаейки другата дама просто да изчезне.
— Добре, но искам да ви дам един съвет. Като жена на жена, разбира се.
Хенри нямаше добро предчувствие за това.
— Много мило от ваша страна, лейди Уолкът, но лейди Уърт, лейди Блекууд и херцогиня Ашбърн бяха така добри да ми дадат всякакъв вид нужни съвети, които се отнасят за задомяването.
— Това е много хубаво от тяхна страна, сигурна съм. Не бих очаквала по-малко от такива изтънчени дами.
Хенри преглътна лошия вкус в устата си и се въздържа да каже, че се съмнява трите дами да отдават на лейди Уолкът същото признание.
— Съветът, който имам за вас — продължи Сара-Джейн с превзето извиване на китката, — е нещо, което никой друг не може да ви каже.
Изтривайки блестящата, неискрена усмивка от лицето си, Хенри се наведе напред и каза:
— Задъхвам се в очакване.
— Разбира се — измърмори Сара-Джейн. — Но нека отстъпим малко от тълпата. Това, което имам да ви казвам, е само за вашите уши.
Готова да направи всичко, за да се отърве от жената, Хенри внимателно отстъпи няколко крачки назад.
— Моля ви повярвайте ми, че не искам да направя нищо, за да ви нараня — каза с нисък глас Сара-Джейн, — и ви казвам това, само защото вярвам, че никоя жена не трябва да се омъжва без очите й да са широко отворени. На мен не ми беше дадена тази привилегия.
— Какво е това, лейди Уолкът? — каза с усилие Хенри.
— Скъпа моя, просто мислех, че трябва да знаете, че Дънфорд си има любовница.
Глава двадесета
— Това ли е всичко, лейди Уолкът? — каза студено Хенри.
Сара-Джейн не трябваше да се преструва на изненадана.
— Тогава вече знаете. Трябва да сте изключителна млада дама, за да го обичате сляпо след като в живота му има друга жена.
— Не ви вярвам, лейди Уолкът. Мисля, че сте злобна до крайност. Сега, ако ме извините…
Сара-Джейн задържа Хенри за ръкава преди да успее да избяга.
— Мога да разбера неохотата ви да приемете, че това, което ви казвам, е истина. Вероятно си въобразявате, че сте влюбена в него.
Хенри почти изтърси, че не си въобразява нищо, а е влюбена в Дънфорд, но не искаше да достави удоволствие на лейди Уолкът като й покаже, че емоциите й са се надигнали, затова просто затвори уста. Сара-Джейн повдигна глава по особено снизходителен начин и Хенри, неспособна да понася присъствието й повече, дръпна ръкава си и каза студено:
— Моля ви, пуснете ме.