— Ще престанеш ли с тези клюки! — отсече Бел. — Знам, каза, че правиш всичко това за Хенри, но за нея то не е важно. Единственото, което я интересува си ти, а ти изчезна тази нощ.
Очите му пламнаха и той мина покрай нея.
— Отивам да я видя.
— О, не, не отиваш — каза Бел, хващайки го за ръкава. — Горкото момиче е изтощено; остави я да спи. И като казах да спреш да се притесняваш за клюките, това не означава, че е позволено да нахлуеш в стаята й, още повече в къщата на майка ми, по средата на нощта.
Дънфорд се успокои, но стисна челюст срещу силата на самоненавистта и безсилието си. Никога не се беше чувствал по този начин; усещането бе все едно някой се храни с вътрешностите му. Просто да знае, че Хенри е зле и сама — или ако не сама, то поне без него — го караше да трепери от студ, жега, страх и Бог знае още какво.
— Тя ще се оправи ли? — попита най-накрая той с внимателно премерен тон.
— Ще се оправи — отговори меко Бел, поставяйки длан върху ръката му. — Просто се нуждае от малко сън. Несъмнено ще помоля майка ми да я нагледа по-късно тази нощ.
Той кимна рязко.
— Направи го. Аз ще се отбия да я видя утре сутрин.
— Сигурна съм, че ще го оцени. Аз също ще се отбия. — Бел тръгна да се отдалечава, но той я викна и когато се обърна, тя каза: — Да?
— Просто искам да ти благодаря, Бел. — Той замълча за миг. На врата му играеше мускул. — За това, че си й приятелка. Нямаш идея колко отчаяно се нуждае от такава. Това означава много за нея. И за мен.
— О, Дънфорд. Не трябва да ми благодариш. Тя е такъв човек, че е много лесно да й бъдеш приятел.
Дънфорд въздъхна докато напускаше бала. Той бе поносим единствено, защото знаеше, че скоро ще може да предяви претенции за валс с годеницата си. Сега, когато тя си беше тръгнала, нямаше нищо, което да очаква. Като си помисли, беше невероятно колко пуст изглеждаше животът без нея.
Какви ги мислеше изобщо? Той тръсна глава, за да изпъди тази мисъл от ума си. Нямаше причина дори да помисля за живот без Хенри. Той я обичаше, както и тя него. Какво повече можеше да иска?
— Имате посетител, мис Барет.
Разположена удобно на леглото си, Хенри вдигна поглед към прислужницата, която току-що беше направила съобщението. Бел беше дошла тази сутрин, за да й прави компания и двете понастоящем разлистваха модни скици.
— Кой е, Сали? — попита Бел.
— Лорд Станидж, милейди. Казва, че иска да види как се справя годеницата му.
Бел се намръщи.
— Наистина не е подходящо за него да се качва тук, но ти си болна, а и аз съм тук, за да те наглеждам.
Хенри нямаше време да каже, че изобщо не е сигурна дали иска да го види, преди Бел да добави:
— Сигурна съм, че просто си умираш да го видиш. Няма проблем, ако посещението е за кратко. — Тя кимна на прислужницата, която отиде на долния етаж да доведе Дънфорд.
Той се появи толкова бързо, че Хенри си помисли, че трябва да е вземал по две стъпала наведнъж.
— Как си? — дрезгаво попита Дънфорд, като застана бързо до нея.
Тя преглътна няколко пъти, опитвайки се да се отърве от буцата в гърлото си. Гледаше я с такава любов в очите, че тя се почувства като предателка задето изобщо си е помислила, дори за кратко, че онова, което беше казала лейди Уолкът, може да е истина.
— Д-доста по-добре.
Той взе дланта й и я задържа между своите.
— Не мога да ти опиша колко съм доволен да чуя това.
Бел прочисти гърло.
— Просто ще изчакам пред вратата. — Тя се наведе и каза на Дънфорд: — Само две минути.
Той кимна. Бел напусна стаята, но не затвори вратата.
— Как се чувстваш наистина? — попита той.
— Много по-добре — каза искрено Хенри. Чувстваше се много по-добре сега, когато го виждаше отново. Чувстваше се като глупачка за всяка мисъл, че той я е предал. — Мисля, че беше най-вече умора.
— Изглеждаш доста изморена. — Той се намръщи. — Имаш сенки под очите.
Сенките вероятно се дължаха изцяло на неспособността й да спи предишната нощ, помисли си печално Хенри.
— Мисля, че трябва да прекарам остатъка от днешния ден в леглото — каза тя. — Не помня кога за последно съм го правила. Чувствам се греховно мързелива.
Той докосна брадичката й.
— Заслужаваш го.
— Наистина ли?
— Мхм. Искам да си добре отпочинала, когато се оженим. — Той се усмихна дяволито. — Тогава имам намерение да те изтощя.