Выбрать главу

По страните й плъзна руменина, но тя не беше твърде засрамена, за да каже:

— Иска ми се да бяхме женени вече.

— Както и на мен, любов моя. — Той се наведе напред, а натежалият му поглед се спусна към устните й.

— Ехо! — Бел мушна глава в стаята.

Дънфорд изруга под нос.

— Усетът ти за време, както винаги, е безпогрешен.

Бел сви рамене.

— Това е талант, който развивам.

— Иска ми се да го развиваше малко по-малко — измърмори Хенри.

Дънфорд вдигна едната ръка на Хенри до устните си и я целуна преди да се изправи на крака.

— Ще се отбия утре, за да видя как си. Ако се чувстваш по-добре, може да се разходим.

— Ще се радвам.

Той направи крачка, сякаш решен да си тръгва, но после се обърна отново към нея, приклекна леко, така че лицето му да е на едно ниво с нейното и каза:

— Ще ми направиш ли услуга?

Хенри кимна, стресната от сериозния му поглед.

— Ще ми обещаеш ли, че ако се почувстваш дори незначително малко по-зле, ще се посъветваш незабавно с лекар?

Тя кимна отново.

— Също така искам да те прегледа доктор, ако не започнеш да се чувстваш по-добре до утре.

— Вече се чувствам много по-добре. Благодаря ти, че дойде.

Той се усмихна с една от онези загадъчни усмивки, които винаги успяваха да размекнат коленете й. После с лек поклон напусна стаята.

— Беше ли приятно посещението? — попита Бел. — Не, дори не си прави труда да отговаряш. Мога да видя и сама. Несъмнено сияеш.

— Знам, че не се предполага дамите да се занимават с търговия, Бел, но ако можем да бутилираме една от усмивките му като лекарство, ще направим състояние.

Бел се усмихна снизходително, докато оправяше полата си.

— Макар и да обичам Дънфорд, чувствам се задължена да посоча, че усмивките му не са и наполовина толкова специални, колкото тези на съпруга ми.

— Ами — присмя се Хенри. — Ако говорим от чисто обективна гледна точка, всеки може да види, че усмивките на Дънфорд са несъмнено по-изключителни.

— Обективна гледна точка, глупости.

Хенри се ухили.

— Това, от което се нуждаем, е безпристрастен наблюдател. Можем да попитаме Ема, но имам чувството, че тя просто ще обяви и двете ни за луди и ще заяви, че Алекс има най-хубавата усмивка.

— Предполагам, че така трябва да бъде — каза Бел.

— Мхм — Хенри понамести завивките си и след миг каза: — Бел? Може ли да ти задам един въпрос?

— Разбира се.

— Отнася се за брачния живот.

— О — каза знаещо Бел. — Помислих си, че може да искаш да говориш с мен за това. След като нямаш майка, не знам към кого би могла да се обърнеш с въпроси.

— О, не, нямам предвид това — бързо каза Хенри, чувствайки необичайно зачервяване да обагря страните й. — Знам всичко за това.

Бел се закашля, като прикри голяма част от лицето си с длан.

— Не от личен опит — излъга Хенри. — Но спомни си, че съм израснала във ферма. Доста животни сме размножавали.

— Аз… ъ… имам чувството, че трябва да те прекъсна тук за момент. — Бел замълча за миг и изглеждаше така, сякаш се опитва усърдно да намери най-добрия начин да продължи. — Не съм израснала във ферма и не съм напълно запозната с животновъдството, но трябва да кажа, че макар техниките да са същите…

Хенри никога не беше виждала Бел толкова зачервена. Тя реши да се смили над приятелката си и бързо каза:

— Въпросът, по който исках да говоря с теб е малко по-различен.

— О?

— Разбирам… как да кажа, чух, че много мъже държат любовници.

Бел бавно кимна.

— Това е истина.

— И много от тях продължават да ги държат дори след като се оженят.

— О, Хенри, за това ли е всичко? Страхуваш се, че Дънфорд ще запази любовницата си? Мога да те уверя, че няма, не и след като те обича толкова много. Предполагам, че ще го държиш толкова зает, че няма да има време за любовница.

— Но има ли такава сега? — настоя Хенри. — Знам, че не мога да очаквам от него да е водил живот на монах преди да ме срещне. Дори не ревнувам от някоя жена, с която може да е имал връзка преди да се запознаем. Наистина не мога да го обвинявам за времето, когато дори не е знаел за мен. Но ако сега все още има любовница?

Бел преглътна неудобно.

— Не мога да ти отвърна с нищо по-малко от пълна честност, Хенри. Знам, че Дънфорд имаше любовница, когато тръгна за Корнуол, но не мисля, че я е виждал откакто се върна. Кълна се. Сигурна съм, че е скъсал с нея до сега. Или ако не е, ще го направи.