Хенри се усмихна.
— Сега станах любопитна.
— Недей — каза съвсем сериозно той. — Ако аз бях на твое място, щях да се постарая тази вечер да бъда покосен от тежко заболяване.
— Наистина, Дънфорд, не могат да са чак толкова зле.
— Напротив — каза мрачно той, — могат.
— Предполагам, че не е възможно да се появиш изненадващо и да ме спасиш тази вечер? — попита тя и го погледна отстрани.
— Иска ми се да мога. Наистина искам. Като твой бъдещ съпруг е мой дълг да те предпазвам от всички неприятни неща и повярвай ми, струнният квартет Смайт-Смит е отвъд неприятното. Но моите ангажименти тази вечер са по-неотложни. Не мога да ги отменя.
Сега Хенри беше сигурна, че Дънфорд ще отиде да види Кристин Фоулър в полунощ. Той ще я зареже, повтори си тя.
Ще я зареже. Това беше единственото обяснение.
Глава двадесет и първа
Това може и да беше единственото обяснение, но не означаваше, че Хенри е особено радостна от този факт. Когато наближи полунощ, мислите й все повече се съсредоточаваха върху предстоящата среща на Дънфорд с Кристин Фоулър. Дори музикалната вечер на Смайт-Смит, колкото и ужасна да бе, не успя да я разсея.
От друга страна, може би срещата на Дънфорд с Кристин Фоулър беше за добро; поне я отвличаше от струнния квартет Смайт-Смит.
Дънфорд не беше подценил техните музикални умения.
За нейна чест, Хенри успя да остане спокойна през цялото представление, концентрирана върху откриването на метод как някак си да запуши ушите си отвътре. Поглеждаше внимателно към часовника. Беше десет и петнадесет. Зачуди се дали той сега е в Уайтс, наслаждавайки се на игра с карти преди срещата си.
Концертът най-накрая достигна до последната си нехармонична нота и публиката дружно пое дъх на облекчение. Докато ставаше, Хенри чу някой да казва:
— Благодаря на Бог, че не изпълниха собствена композиция.
Хенри почти се засмя, но после видя, че едно от момичетата Смайт-Смит също е чула коментара. За нейна изненада, момичето не изглеждаше готово да избухне в сълзи. Изглеждаше вбесена. Хенри се усети, че кима одобрително. Поне момичето имаше дух. После осъзна, че недоволният поглед не беше насочен към грубия гост, а към майката на момичето. Любопитна, Хенри незабавно реши да се представи. Тя си проправи път през тълпата към импровизирания подиум. Останалите три момичета Смайт-Смит започнаха да се смесват с тълпата, но онази със заплашителното изражение на лицето, свиреше на чело, което не може да мъкне със себе си. Изглеждаше все едно не желае да го остави без надзор.
— Здравейте — каза Хенри, подавайки ръка. — Аз съм мис Хенриета Барет. Знам, че е много дръзко от моя страна да се представям сама, но си помислих, че можем да направим изключение, след като скоро ще бъдем братовчеди.
Момичето я погледа невиждащо за момент, след което каза:
— О, да. Вие трябва да сте сгодена за Дънфорд. Той тук ли е?
— Не, имаше друг ангажимент. Има доста зает график тази вечер.
— Моля ви, не трябва да се извинявате заради него. Това… — тя махна към столовете и стойките за ноти, които още бяха на мястото си, — е отвратително. Той е много мил мъж и е идвал вече три пъти на тези приеми. Всъщност, съм много доволна, че не е дошъл. Не искам да съм отговорна за неговата глухота, която със сигурност ще настъпи, ако посети твърде много от нашите музикални вечери.
Хенри заглуши кикотенето си.
— Не, моля ви, давайте, смейте се — каза момичето. — По-скоро предпочитам това, отколкото да ми правите комплимент, както всички тези хора наоколо ще започнат да правят скоро.
— Но кажете ми — каза Хенри, навеждайки се напред. — Защо всички продължават да идват?
Момичето изглеждаше смутено.
— Не знам. Мисля, че трябва да е от почит към покойния ми баща. О, съжалявам, още дори не съм ви казала името си. Аз съм Шарлот Смайт-Смит.
— Знам. — Хенри посочи към програмата й, на която бяха изброени имената на дъщерите и съответните им инструменти.
Шарлот завъртя очи.
— Беше прекрасно да се запознаем, мис Барет. Надявам се скоро да имаме шанса да се срещнем отново. Но моля ви, умолявам ви, не присъствайте на друго наше представление. Не искам да съм отговорна за загубата на вашия здрав разум, която със сигурност ще настъпи, ако първо не се окажете глуха.
Хенри потисна усмивката си.