— Не мисля така. Ако искаше да ме целунеш, нямаше да махаш мъхове от сакото си.
Ръката му замръзна над ръкава.
— Може би си права — измърмори той.
— Т-така ли? — Мили Боже, това изобщо не вървеше както се очакваше.
— Ммм. Ако наистина исках да те целуна — забележи, наистина — вероятно ще се протегна, ще сграбча ръката ти и ще те издърпам в ръцете си. Това вероятно ще е подходяща проява на привързаност, не мислиш ли?
— Подходяща — отговори тя, като се надяваше гласът й да звучи естествено, — ако наистина искаш да се ожениш за мен. — Тя му предостави перфектното измъкване. Ако се канеше да я зареже, щеше да го направи сега.
Но той не го направи. Вместо това, подигравателно повдигна вежда и започна да се придвижва към нея.
— Ако искам да се омъжа за теб — измърмори той. — Интересен въпрос.
Хенри направи крачка назад. Нямаше намерение, но не успя да се въздържи.
— Със сигурност не се страхуваш от мен, нали, Хенри? — Той пристъпи напред.
Тя поклати глава като обезумяла. Всичко беше грешно, много грешно. Мили боже, замоли се тя, накарай го да ме обича или да ме мрази, но не и това. Ох, не това…
— Нещо не е наред ли, дяволче? — Той не звучеше все едно го е грижа особено.
— Н-не си играйте с мен, милорд.
Очите му се присвиха.
— Да не си играя с теб? Колко странен избор на думи. — Той направи още една крачка към нея, опитвайки се да прочете изражението в очите й. Не я разбираше този следобед. Очакваше да дойде сигурна в стаята, цялата в усмивки и смях, както обикновено беше, когато той идваше да я види. Вместо това тя беше нервна и необщителна, почти сякаш очакваше лоши новини.
Което беше абсурдно. Тя не можеше да е осъзнала, че по случайност е изпратила на него писмото предназначено за скъпата й приятелка Розалинд. Която и да беше тази личност Розалинд, тя не живееше в Лондон или Дънфорд щеше да е чувал за нея. И нямаше начин да е получила посланието на Хенри и да е отговорила в рамките на деня.
— Да си играя с теб? — повтори той. — Защо би си помислила, че искам да си играя с теб, Хенри?
— Н-не знам — заекна тя.
Лъжеше. Можеше да го види в очите й. Но изобщо не можеше да си представи защо. Защо трябваше да лъже за това? Той затвори очи за момент, поемайки си дълбоко дъх. Може би я е разбрал грешно. Беше толкова бесен и все пак толкова влюбен в нея, че не знаеше какво да мисли.
Той отвори очи. Тя гледаше настрани, погледът й беше съсредоточен върху картината в другия край на стаята. Можеше да види елегантната, чувствена линия на шията й… и начина, по който една копринена къдрица лежеше върху горната част на роклята й.
— Мисля, че искам да те целуна, Хенри — измърмори той.
Очите на Хенри бързо се върнаха върху лицето му.
— Не мисля, че искаш — бързо каза тя.
— Мисля, че грешиш.
— Не. Ако искаше да ме целунеш, нямаше да ме гледаш по този начин. — Тя отстъпи крачка назад и после избяга зад стола, опитвайки се да остави някакви мебели помежду им.
— О? И как трябва да те гледам?
— Като… като…
— Като какво, Хенри? — Той постави ръце върху облегалките на стола и се наведе напред, лицето му беше опасно близо до нейното.
— Като че ли ме искаш — каза тя, гласът й беше едва доловим шепот.
— Ах, но аз те искам, Хенри.
— Не. Не ме искаш. — Копнееше да избяга, да се скрие, но не можеше да откъсне очи от неговите. — Искаш да ме нараниш.
Ръката му се обви около горната част на нейната, задържайки я на място, докато заобикаляше стола.
— Може би има и малко от това — каза той с хладна мекота.
Устните му плениха нейните. Това беше силна, жестока целувка, неприличаща на никоя друга досега и тя със сигурност не й се наслаждаваше.
— Защо толкова се съпротивляваш, Хен? Не искаш ли да се омъжиш за мен?
Тя изви глава настрани от него.
— Не искаш ли да се омъжиш за мен? — повтори той, гласът му беше студено монотонен. — Не искаш ли да ти предложа всичко, което имам? Не искаш ли сигурен, удобен живот и дом? Ах, да, дом. Не искаш ли?
Той усети, че тя се бори в ръцете му, след което остана неподвижна и той знаеше, че може да я освободи. Трябваше да я пусне, да се обърне и да излезе от стаята и живота й. Но я искаше толкова много…
Боже, искаше я, и тази похот го обзе, превръщайки яростта му в желание. Устните му станаха по-меки, искащи само удоволствие. Той посипа с целувки пътя от челюстта до ухото й, после по врата й към нежната кожа, обградена от бледожълтия й корсаж.