Той се засмя накъсано.
— Ох, аз те искам, Хенри. Винаги съм те искал. Направо ме убива колко много те искам.
В очите й се събраха сълзи.
— Не трябва да бъде по този начин, Дънфорд.
Той се вторачи в нея за няколко мига, очите му бяха пълни с гняв и болка, и недоверие. После се обърна и закрачи към вратата.
— Приготви се за двайсет минути — рязко каза той. Не погледна назад.
Глава двадесет и трета
Пръстите на Хенри трепереха, докато сваляше роклята, с която бе пътувала. Бел и Ема бяха допринесли за чеиза й и в резултат сега тя разполагаше с куфар, пълен със свръхпрозрачни нощници. На млада жена, която винаги преди лягане бе обличала дебела памучна нощница, всичко това й се струваше доста неприлично, но сега, когато бе омъжена, се чувстваше задължена да ги носи.
Надяна през глава една от нощниците и когато погледна надолу към тялото си, ахна и скочи в леглото. Бледорозовата коприна дори не претендираше, че скрива извивките на тялото й или тъмната розовина на зърната й. Хенри бързо дръпна завивките до брадичката си. Когато Дънфорд се върна, бе облечен само в тъмнозелен халат, който стигаше до коленете му и тя отмести поглед.
— Хен, защо си толкова нервна? — попита той сухо. — Не е като да не сме го правили преди.
— Тогава беше различно.
— Защо? — Дънфорд я изучваше внимателно, докато мислите му препуснаха в най-различни депресиращи посоки. Дали беше различно, защото вече не трябваше да се преструва, че го обича? Сега, когато Станидж Парк, като нейна собственост, бе в безопасност, вероятно се опитваше да измисли как най-бързо да го прогони от имението.
Тя замълча за цяла минута преди да му отговори:
— Не знам.
Той я погледна, видя неискреността в очите й и усети как гневът се надига в него.
— Е, не ме интересува — почти изръмжа той. — Не ми пука, ако е различно. — Смъкна халата и се настани на леглото с животинска грация. Покри я с тялото си, подпирайки се на ръцете и коленете си, докато наблюдаваше как очите й се разшириха от страх, изпълнени с опасения.
— Мога да те накарам да ме пожелаеш — прошепна той. — Знам, че мога да го направя. — Отпусна се надолу, докато не се настани на една страна до нея, върху завивките, под които се бе скрила. Ръката му се промуши зад врата й и я придърпа към себе си.
Хенри усети за частица от секундата горещия му дъх преди устните му да покрият нейните. Докато я примамваше да му отвърне, тя бясно се опитваше да придаде смисъл на поведението му. Със сигурност действаше, сякаш я желае.
Все пак знаеше, че не е така, поне не бе достатъчно за него, за да изостави всички останали жени. Нещо в нея си бе отишло, но не знаеше какво. Внезапно смутена, тя се отдръпна, а пръстите й покриха подутите й от целувката устни. Той я изгледа иронично.
— Не съм добра в целуването — изтърси тя.
— Научих те, Хен, доста си опитна — разсмя се той. И тогава сякаш, за да й докаже, я целуна отново, с горещите си и взискателни устни.
Тя не успя да потисне отклика си и топлината разцъфна в нея, изгаряйки кожата й отвътре навън. Умът й обаче остана странно безпристрастен, когато усети езика му да изследва контурите на лицето й, тя се съсредоточи върху реакцията на тялото си, опитвайки се да разбере какво означава за нея, да не е достатъчна, за да поддържа интереса му.
Дънфорд сякаш не забелязваше липсата й на концентрация, ръцете му разпалваха топлината в тялото й, изгаряйки я през тънката коприна на нощницата. Той я разтвори, оголвайки кожата й за хладния нощен въздух. Ръцете му се отправиха нагоре, плъзгайки се по плоския й корем, докато не достигнаха…
Гърдите й!
— О, Господи, недей! — изтърси тя.
Дънфорд повдигна глава и се вгледа в лицето й:
— Хенри, какво, по дяволите, не е наред сега?
— Не можеш, аз не мога.
— Можеш — с мъка й отговори той.
— Не, те са твърде…
Тя погледна надолу, обективно неочаквайки да я прониже болка. Чакай малко, не са толкова малки. Какво, по дяволите, не беше наред с него, че не можеше да се наслади на чифт перфектно оформени гърди. Наклони глава, опитвайки се да проучи формата им.
Дънфорд премигна. Момичето… не съпругата му, бе извила врата си по доста неудобен начин и се взираше в гърдите си, сякаш никога не бе виждала нещо подобно.
— Какво правиш? — попита той, твърде объркан, за да поддържа гнева си.
— Не знам. — Погледна го с очи, пълни със странната комбинация от недоумение и раздразнение. — Някак си, не изглеждат наред.