— Какво не е наред? — разгневен извика той.
— Гърдите ми.
Би бил по-малко изненадан, ако започнеше да му изнася лекция за относителните различия между Юдаизма и Исляма.
— Гърдите ти? — повтори той, но гласът му бе по-суров, отколкото бе искал. — За Бога, Хенри, добре са.
Добре? Добре? Не искаше да са добре. Искаше да са перфектни, поразителни, напълно пленителни. Искаше той да я желае толкова много, че да я смята за най-красивата жена на света, дори ако тежеше триста килограма или имаше брадавица на носа. Искаше да я желае толкова силно, че да изгуби всякаква представа за себе си.
Но най-много от всичко искаше да я желае така, че никога да не се нуждае от друга жена.
„Добре“ бе нещо, което не можеше да понесе, дори когато устните му уловиха зърното й в гореща целувка. Изви се и успя да се отскубне от прегръдката му, стана от леглото и трескаво притисна разтворената нощница към тялото си. Дънфорд издиша кратко няколко пъти. Беше му изключително трудно и очевидно губеше търпение с новата си съпруга.
— Хенри, връщай се в леглото, веднага! — нареди той.
Тя поклати глава, мразейки се, задето се крие в ъгъла, но всеки път постъпваше така.
Той скочи от леглото, незаинтересован от начина, по който ерекцията изпъкваше върху голото му тяло. Хенри се вгледа в него с комбинация от уплаха и учудване — уплаха, защото той я настигаше подобно на заплашителен бог, и учудване, защото бе недвусмислено ясно, че има нещо в нея, което той харесва. Този мъж със сигурност я желаеше.
Дънфорд я сграбчи за раменете и я разтърси. Но нямаше ефект, не успя да изтръгне думи от устата й, затова я разтърси отново.
— Какво, по дяволите, не е наред с теб?
— Не знам — извика тя, изненадана от силата на отговора си. — Не знам и това ме убива.
Каквото и да удържаше яростта на Дънфорд, изчезна и гневът му избухна. Как се осмеляваше тя да се изкарва жертвата в този безсрамен съюз.
— Ще ти кажа какво, по дяволите, не е наред с теб — каза той с нисък, заплашителен тон. — Ще ти кажа какво точно не е наред с теб. Ти…
Запъна се с думите, неподготвен за гледката на пълно нещастие, което заля лицето й. Не. Не! Няма да си позволи да я съжалява. Опитвайки се да не обръща внимание на острата болка в очите й, той продължи:
— Знаеш, че малката ти игра свърши, нали? Получи отговор от Розалинд и знаеш, че ми е известно.
Хенри се втренчи в него, дишането й се учести.
— Знам всичко за теб — продължи той с дрезгав смях — Знам, че ме смяташ за достатъчно добър човек. Знам, че се омъжи за мен заради Станидж Парк. Е, постигна го. Получи безценното си имение. Но аз получих теб.
— Защо се ожени за мен? — прошепна тя.
Той изсумтя в отговор:
— Един джентълмен никога не изоставя една дама. Помниш ли? Правило номер 363 в „Как да се придържаме към…“
— Не! — избухна тя. — Това трябваше да те спре. Защо се омъжи за мен?
Очите й го умоляваха за отговор, но той не знаеше какво иска да чуе тя. По дяволите, дори не знаеше дали желае да отговори на този въпрос. Остави я да се измъчва още известно време.
— Знаеш ли какво, Хенри? — каза той със страшен глас — Нямам ни най-малка представа.
Дънфорд наблюдаваше как огънят трепка в очите й, отвратен от себе си и факта, че се наслаждава на страданието й, но бе прекалено бесен, и да, неспособен да направи друго, освен да я прикове в прегръдката си и да превземе устните й със своите. Разкъса нощницата й и едва когато остана гола като него, горещата й кожа се притисна към неговата.
— Но сега си моя — прошепна той разпалено, устните му милваха шията й, — моя завинаги.
Целуна я със страст, породена от ярост и отчаяние, и усети момента, в който желанието я връхлетя. Устните й се придвижиха към слепоочията му, ръцете й се плъзнаха по стегнатите мускули на гърба му, а бедрата й и се притиснаха настоятелно към неговите.
Това беше същинско мъчение, но той не можеше да му се насити. Копнееше да бъде обгърнат от нея, да се зарови в тялото й и никога да не я пусне. Загубен в желанието си, не бе сигурен как са се върнали обратно в леглото, но явно се бяха справили, защото скоро се озова над нея, притискайки я по интимен начин.
— Моя си, Хенри — прошепна той, — моя!
Тя изстена, неспособна да отговори. Той се преобърна на една страна и я издърпа със себе си. Ръката му придърпа глезена й над бедрото му.