— О, Дънфорд — простена тя.
— О, Дънфорд, какво? — промърмори той, гризвайки нежно със зъби меката част на ухото й.
— Аз… — въздъхна тя тежко, когато той сграбчи бедрата й.
— Нуждаеш ли се от мен, Хенри?
— Аз н… — не успя да довърши изречението, нещо ставаше с дишането й и тя едва говореше.
Той плъзна ръка надолу по дупето й, подмина чувствените извивки и докосна женствеността й.
— Нуждаеш ли се от мен?
— Да, да! — извика тя, отвори очи и погледна в неговите. — Моля те!
Всички мисли за гняв и отмъщение напуснаха ума му, докато се взираше в ясните сиви дълбини на очите й. Можеше да почувства само любов, докато си спомняше единствено смеха и интимността, която бяха споделили. Целуна я по устните, спомняйки си първия път, когато видя усмивката й — тази безочлива, дръзка усмивка. Прокара ръце по нейните, спомняйки си как упорито бе вдигала камъни върху стената на свинарника, докато той бе седял и я наблюдавал.
Това беше Хенри и я обичаше. Не можеше да направи нищо по въпроса.
— Кажи ми какво желаеш — прошепна той.
Тя се втренчи сляпо в него, неспособна да отговори.
— Искаш ли това? — Дънфорд потърка едното й зърно с палеца и средния си пръст, наблюдавайки го как се втвърдява и щръква.
— О, Боже мой, Господи! — простена тя.
— Какво ще кажеш за това? — Нежно я положи по гръб и постави ръцете си отстрани на бедрата й. Бавно ги разтвори, без да среща съпротива. С арогантна усмивка се наведе и я целуна по устните, докато пръстите му галеха горещите гънки на женствеността й.
Препускащият й пулс отговори вместо нея. Той се усмихна дяволито:
— Кажи ми, дяволче, искаш ли това? — С целувки се спусна надолу по тялото й, оставяйки огнена пътека между гърдите й и по плоския й корем, докато устните не срещнаха пръстите му.
— О, Дънфорд — простена тя. — О, Боже мой!
Можеше да прекара часове, правейки любов с нея по този начин. Тя бе сладка и загадъчна, истинска жена. Но можеше да усети, че се приближава към кулминацията и искаше да се присъедини към нея и оргазма й. Нуждаеше се от чувството за тялото й, стегнато около него.
Той се плъзна по нея, докато не застанаха отново лице в лице.
— Желаеш ли ме, Хенри? — прошепна той. — Няма да го направя, ако не ме искаш.
Хенри го погледна със замъглени от страст очи:
— Да, Дънфорд.
Той почти потръпна от облекчение, без да знае откъде би намерил силата да спази думата си, ако му бе отказала. Мъжествеността му бе тежка и твърда, тялото му копнееше за освобождение. Проникна в нея, напредвайки бавно. Тя бе топла и влажна, но стегната от неопитност и трябваше да се насили да сдържа порива си.
Но Хенри не се интересуваше от това. Притисна се към него и изви бедрата си, за да поеме цялата му дължина. Това беше повече, отколкото Дънфорд можеше да понесе, тласна се напред, изпълвайки я до край.
Беше като завръщане у дома и Дънфорд се облегна на лактите си, за да може да я наблюдава. Изведнъж не можеше да си спомни, защо й е толкова ядосан. Погледна я и всичко, което можеше да види бе лицето й — когато му се бе усмихвала, или присмивала, или треперенето на устните й, когато мъката от смъртта на бебето в изоставената къща я бе застигнала.
— Хенри — простена той. Обичаше я. Тласна се напред в нея, изгубвайки се в ритъм древен като света. Обичаше я. Нов тласък.
Обичаше я. Целуна челото й в отчаян опит да се приближи дори по-близо до душата й.
Обичаше я.
Усети как под него тя ускори ритъма си. Започна да се извива, докато странни кратки звуци се откъсваха от устните й. И тогава извика името му и в тази единствена дума се съдържаше цялата й любов.
Усещането за кулминацията й го тласна към ръба.
— О, Боже мой, Хенри! — извика той, неспособен да контролира мислите, действията или думите си. — Обичам те.
Хенри замръзна, докато хиляди мисли препуснаха през съзнанието в рамките на секунда.
Той каза, че я обича.
Спомни си магазина за дрехи и как внимателно бе настоявал да пробва роклята за несъществуващата му сестра. Дали беше истина? Когато бяха в Лондон, му се наложи да се бори с ревността си, защото тя бе избрала измежду всички хора да се разходи с Нед Блайдън.
Възможно ли бе да я обича, но все още да желае други жени?
Спомни си лицето му, излъчващо дълбока нежност, когато я бе попитал дали го желае. Бе й казал „Няма да го направя, ако не ме искаш“.