— Този път се страхувам, че аз трябва да задам въпроса: моля?
— Водата е скъпа, знаеш — каза тя искрено. — Нуждаем се от нея за животните. Те трябва да пият, а сега, когато времето става по-топло, трябва да сме сигурни, че имаме достатъчно, за да ги охлаждаме.
Той не каза нищо.
— Със сигурност нямаме достатъчно, за да се къпем всеки ден — продължи Хенри безгрижно, влизайки в духа на хитростта си.
Устата на Дънфорд се опъна.
— Както бе видно от прекрасния ти аромат вчера.
Хенри преглътна порива да свие ръката си в юмрук и да го удари.
— Точно така.
Тя погледна към камериера на Дънфорд, който изглеждаше така, сякаш само мисълта, че неговият работодател ще бъде в такъв раздърпан вид, му причиняваше сърцебиене.
— Мога да те уверя — каза Дънфорд без следа от хумор в гласа, — че нямам никакво намерение да позволя личността ми да мирише на кочина по време на престоя ми в Корнуол.
— Сигурна съм, че няма да се стигне до това — отвърна Хенри. — Вчера до известна степен беше изключение. В края на краищата, изграждах свинарник. Уверявам те, че позволяваме допълнителни бани след усърдната работа в свинарника.
— Колко хигиенично.
Хенри не пропусна сарказма в гласа му. Всъщност и на най-големия глупак трудно щеше да му убегне.
— Точно така. Та утре, естествено, ще можеш да се изкъпеш.
— Утре?
— Когато отново ще работим по свинарника. Днес е неделя. Дори ние не извършваме такава трудна домакинска работа в неделя.
Дънфорд трябваше да положи много усилия, за да се въздържи от друг кисел коментар. Момичето изглежда сякаш се забавляваше. По-точно сякаш се радваше на нещастието му. Той присви очи и я загледа малко по-внимателно. Хенри премигна и отвърна на погледа му със сериозно изражение.
Може би тя не се радваше на нещастието му. Може би не разполагаха с достатъчно вода, за да се къпят всеки ден. Никога не бе чувал за такъв проблем в добре уредено домакинство, но бе възможно в Корнуол да има по-малко валежи в сравнение с останалата част на Англия.
Чакай малко, изкрещя мозъкът му. Това е Англия. В Англия винаги вали. Навсякъде. Той насочи подозрителния си поглед към нея.
Тя се усмихна.
Дънфорд подбра думите си бавно и внимателно.
— Колко често ще мога да се къпя, докато пребивавам тук, Хенри?
— Със сигурност веднъж седмично.
— Веднъж седмично няма да бъде достатъчно — отговори той с преднамерено спокоен глас. Видя, че тя се колебае. Добре.
— Разбирам. — Тя прехапа долната си устна за миг. — Предполагам, че това е твоят дом, и също така предполагам, че ако искаш да се къпеш по-често, твое право е да го направиш.
Той потисна желанието си да каже: „Точно така, по дяволите.“
Тя въздъхна. Това беше една страхотна, голяма, искрена въздишка. Досадното момиче звучеше така, сякаш носеше тежестта на три свята на плещите си.
— Не искам да вземам водата на животните — каза тя. — Става по-топло, знаеш, и…
— Да, знам. Животните имат нужда да се разхлаждат.
— Точно така. Имат нужда. Една свиня миналата година почина от топлинен удар. Не бих желала това да се случи отново, та предполагам, че ако искаш да се къпеш по-често…
Тя замълча доста драматично и Дънфорд не бе сигурен дали иска да чуе какво ще последва.
— … тогава допускам, че мога да се откажа от моето къпане.
Дънфорд си спомни нейния твърде особен аромат, когато се бяха срещнали.
— Не, Хенри — каза той бързо, — със сигурност не искам да правиш това. Една дама трябва… така да се каже…
— Знам, знам. Ти си джентълмен до върха на пръстите на краката ти. Не искаш да лишиш една дама. Но мога да те уверя, че аз не съм обикновена дама.
— Това никога не е било под съмнение. Но все пак…
— Не, не — каза тя и замахна широко с ръка. — Няма какво друго да се направи. Не мога да взема вода от животните. Приемам позицията си тук в Станидж Парк много сериозно и няма как да бъда толкова небрежна в задълженията си. Ще видя какво мога да направя, за да се къпеш два пъти седмично, а…
Дънфорд се чу да простенва.
— … аз ще се къпя през седмица. Това няма да е голямо затруднение.
— За теб, може би — промърмори той.
— Добре, че се изкъпах вчера.
— Хенри — започна той, чудейки се как да подходи към този въпрос, без да е непростимо груб. — Наистина не искам да те лишавам от вода за къпане.